Губя контрол, парламентарен контрол

Този петък нямало да има парламентарен контрол, решили депутатите.

Какво е записано в конституцията на Република България?

Конституция на Република България :

Чл. 90.
(1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.

(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

Така всъщност народните представители сами се лишават от изконното си право да задават въпроси и да изискват отговори от министрите в МС.

Министрите пък, които ще участват в предизборната кампания щели да си вземат отпуск, забележете, както е по закон.

Представете си го така.

Плащате на някой футболист фиксирана заплата различни проценти надбавка в зависимост от успехите.

Футболистът задължително трябва да тренира няколко пъти седмично, но в един момент отсвирва тренировките, а вие си мислите, че ще продължи с прекрасните си изяви по терена.

Футболистът, също в заблуда, си мисли, че звездата му няма да спре да свети и пропуска с охота тренировките.

За съжаление такива примери не липсват в спортния свят.

Това се случва и в българския парламент. В футбола хубавото е, че поне има глоби.

Депутатите сами се отказват от законно тяхно право или защото не им се занимава или защото им се занимава, ама с избори.

Абсурдът е пълен, тъй като продължаваме да живеем в държава, в която премиерът кара трамвай, а кандитат-премиера - метро.

Общуването между самите политици е супер долнопробно и вместо да бъдат еталон за поведение, те налагат уличния език по високите етажи на властта.

Според самите политици, те често хленчат, реват, кряскат. Те са нещастници и какво ли още не.

Прекият двубой между настоящ кмет кандидат-премиер и настоящ премиер направо покорява невиждани върхове в общуване провеждано в този ранг.

В основата на историята се размахва лист с регистрация на домейн, прословутия бойкостов, а ситуацията ми прилича на борба на злото със злото.

Огън с огън не се гаси, понякога дори не става и с вода.

Отстрани изглежда сякаш предизборните щабове на политиците са заети единствено и само с генериране на медиен кислород, с който да захранват и разпалват буйните медийни огньове.

И така неизменно, година след година, правителство след правителство, българският народ, ние, сме поставени отново пред избори. Вотът на българския народ се изврати с времето, защото се превърна в анти-вот, в наказателен вот.

Злото се побеждава с зло, огъня се гаси с огън, и така занапред. Вотът ни рядко е положителен, той не е про, а анти.

Шансът народа масово да се разходи за гъби по изборно време е голям,  защото много  хора ще сметнат, че никой не заслужава гласа им.

Нашите гласове, с които ги вкарваме в парламента, за да работят като народни представители. С ясна длъжностна характеристика. Задължения, които трябва най-стриктно да се изпълняват.

Може би самите депутати вече не вярват в това.

Блогът на Велян Стойков - http://velqn.com/