В памет на Хавел

*

На 21 август 1996 г., 28 години след трагичната Пражка пролет, бях в чешката столица.На 19 август 1968 г. български войски в състава на Варшавския договор, бяха влезли в Чехословакия, за да задушат кълновете на демокрацията в тази страна.

 

Златна Прага! Мъгла и страшен студ през август...
Нима това е слънчевият град на Хавел?

Къде са гълъбите и пъстрите цветя?
Защо е тихо и камбани не ехтят?

Защо е тоя мрак по светлите лица,
в замръзналия взор на чешките деца?

Вървях самичък. Ледни капки дъжд
заудряха по улиците изведнъж:


като картеч зашиба мокрите ми рамена
и аз - престъпник, почувствал своята вина -

побягнах.Не от страх - от срам че българин съм.
Небето гневно сякаш върху мен се срути.

Прозорците за миг отвориха клепачи -
да, Прага искаше да види мен, палача.

И в тоя час кошмарен търсех не пощада,
а себе си проклинах, че съм жив. Площадът

да беше се отворил и да ме погълне
или да ме замереше небето с мълния...

В Прага,
в една величествена катедрала
гореше свещ в бледите ръце на Хавел...