Нюанси на бялото

Наложи се да отидем до „Пирогов” заради майка ми. След безсънна за нея нощ със сестра ми я заведохме там, където е най-близо. В кабинета влязоха те двете, аз останах да чакам отвън. По едно време вратата се отвори и майка ми – доколкото енергия имаше – излетя навън и каза твърдо и неотстъпно: „Не, Няма да се върна.” Вътре се суетяха бели престилки, които я увещаваха да остане. Сестра ми също излезе. Попитах какво става. „Няма да допусна да се държат така с мен” – каза майка ми – лекар с 35-годишна практика. Сестра ми маркира набързо събитията. Държали се, все едно им се проваля пикника – т.е. – грубо, неотзивчиво и обидно. Беше събота. Питали защо не сме потърсили личния лекар. Позовали се на министъра на здравеопазването, който бил казал, че съответното GP e длъжно да обхожда пациентите си през почивните дни. Стреснали се и омекнали след като майка ми казала, че никога повече няма да стъпи при тях и тръгнала, без да дочака професионалните им услуги. Питали се един през друг какво толкова били казали – били съобщили само правилата.

            И такива да са правилата, важно е по какъв начин се съобщават. Не се заяждам, но напоследък съсловието съсредоточи вниманието върху себе си. След като раждането се оказа нещо като игра на руска рулетка. Да, „Пирогов” е средоточие на спешни случаи и трагедии и видът на възрастна жена може да е предизвикал липса на предизвикателство да изпълнят Хипократовата клетва. Извинение ли е това?

            Майка ми никога не е отказвала да изпълни тази клетва. Никога не е била груба към пациент. Сестра ми също е лекар. Фактът не предполага да бъдат обслужени с някакво предимство, защото и двете не са АБПФК (активни борци против фашизма и капитализа) – ако все още е в сила правилото. Предполага поне професионално отношение. Без никакво пререждане – бяхме си изчакали съвестно реда. В момента пред кабинета нямаше навалица - и затова демонстративното отегчение и неотзивчивост на екипа не беше твърде обяснимо.

            „Ако им бях плеснала стотарка на бюрото, щяха да се разтичат.” – обобщи сестра ми. Вероятно в този случай, а и в много други - именно финикийският знак би мотивирал въпросната Хипократова клетва. Без него в събота тя остана да виси – отегчена, потънала в досада и дори в агресия към пациента. Колега? И какво от това. Затова после отидохме в Центъра „Св.Пантелеймон” на „Княз Борис”, където съответно заплатихме и отношението беше съвсем различно. Но когато ситуацията не изисква отлагане и отиваш на най-близкото място – означава ли, че отиваш просто в бакалията, където стоките си имат цена.

            Преди осем години в същия „Пирогов”, ІV хирургия, почина баща ми – също лекар, на 78 години. Той беше хипертоник и имаше проблеми със сърцето. Но след операция на тазобедрената става не го оставиха в реанимация за наблюдение, а директно го върнаха в болничната стая. Завели са го там, когато е било твърде късно. Завели са го след дъжд качулка. Съобщението, което получихме от института „Пирогов”, гласеше следното: „Иван умря. Донесете дрехи.”

            Добро пожаловать.

            Нищо лично, уважаеми бели престилки без лице. Обръщам се към тези от вас, които са именно без лице – неотзивчиви и арогантни – които възприемате пациента като подсъдим без право на защита и по-точно – като обвиняем, задето е накърнил чиновническата ви неприкосновеност. Имате ниша да сте такива, защото ви е предоставена възможността да го правите безнаказано. На министър ли ще се позовете или не безмърдието на неотзивчивите си дирници – няма особено голямо значение.

            Защото вие сте просто част от огромния разпад на нормалността в държавата. Поведението ви е следствие от трайните безобразия на всякакво ниво, които допускат всичко. Включително и извън вашата сфера на компетентност или на отказа ви да я проявите.  Което за вас е добре дошло – спестява ви усилие и съвест. Измивате си ръцете. Дори може да надигнете глас, че се позори съсловието – но вие нямате право да се чувствате засегнати наред с тези от колегите ви, които практикуват професията съвестно и отговорно.

            Вашето присъствие сред белите престилки им придава друг нюанс – в който избива на мръсно бяло или сиво-бяло. Мерзко е такива като вас да се правят на защитен вид – да се оправдавате с министъра си, че ви липсва елементарна човечност. С министъра ли бихте се оправдали пред собствената си майка.

            Пилатствайте смело, щом ви иде отвътре, но само не демонстрирайте невинност.