Договориха се

Няма как по друг начин да се определи безмълвното гласуване, с което парламентът избра десетчленния състав на съдебния инспекторат. Нито дума за или против номинираните, нулев спор за техните качества и недостатъци. Като се имат предвид огромните отговорности, които ще тежат на плещите им – и многократно доказваната воля на партиите да си имат свои хора на възлови места в съдебната система, това мълчание е красноречиво – то може да означава само едно: че гласуващите са се договорили предварително за свои квоти в твърде деликатния периметър на контрола върху съдебната власт.

Най-неприятното е, че депутатите казват и още нещо с това свое гласуване. И не точно казват, а показват – комбинация от три пръста с доминация на средния. На нас, гражданите на България, дето уж се водим техни работодатели. И на Европейския съюз, чиито ценности уж споделя страната ни.

Това мълчаливо гласуване се случи след като генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей ясно заяви в писмо на правосъдния министър Диана Ковачева, че този избор ще бъде тест дали кадровите решения се взимат прозрачно и след преценка на професионалните качества на кандидатите.

След като осем неправителствени организации изпратиха писмо до същата тази Катрин Дей, а също и до председателя на парламента Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов, с което настояват за спиране на формалната и непрозрачна процедура.

След като в резултат и на това писмо говорителят на ЕК Марк Грей в прав текст заяви, че комисията следи много внимателно процедурата и очаква да се спазват изцяло принципите за прозрачност и предвидимост.

След като в самия ден на гласуването Съюзът на съдиите призова Народното събрание да спре процедурата и да започне нова – и напомни, че “изборът неминуемо изисква отговор дали е съвместим с ролята и функциите на Инспектората към ВСС – да гарантира независимостта на съда и да осигури ефективност на контрола”, както и че Венецианската комисия е препоръчала “да се намали до минимум политическото измерение при назначаването на инспекторите, а процедурата по номиниране да бъде такава, че да не подкопава съдебната независимост”.

Отговорът на всичко това е: мълчание и безропотно гласуване според договорените квоти. И наглост, която просто крещи: не ни пука за вас, смотани български поданици и скапани брюкселски шушумиги. Можете да лаете, колкото си искате – но нашият общ керван ще си върви – защото съдопроизводството е твърде доходно предприятие, и за да остане такова, трябва да продължавате да гледате справедливостта през крив макарон.

И така – българските депутати избраха... кого? Тези, които са зависими и поради това удобни, разбира се. Ето ви например един твърде красноречив избор, направен от управляващата ГЕРБ – Цони Цонев, досегашен председател на етичната комисия към ВСС.

Дори само тази му приндалежност би трябвало да е достатъчна, за да бъде анулирана неговата кандидатура: това е безспорно най-безнравственият ВСС в новата история на България. Спомнете си сагата с Красьо Черния, спомнете си крайморските парцели на “безимотните” щерки на висши магистрати, спомнете си избора на Пенгезов и други подобни подвизи. И извън тях обаче този етичен цербер е натрупал достатъчно актив, за да бъде харесан от управляващата ни “гражданска” партия.

В качеството си на заместник на фамозния бивш главен прокурор Никола Филчев през 2002 г. той се противопостави на сформирането на комисия от ВСС, която трябваше да провери публикации в медиите, че прокуратурата огласява избирателно предварителни проверки в нарушение на закона, за да дискредитира публично проверяваните. Тези дискредитации не само че бяха факт – те бяха свързани с публикуването на документални доказателства за контрабандата с антики на брата на главния прокурор Ангел Филчев – който беше обявен за лидер на организирана престъпна група - според формулировката не само на български, но и на чужди криминални служби.

Под негово ръководство етичната комисия оневини Георги Колев точно преди избора му за шеф на Върховния административен съд (ВАС), когато стана ясно, че има разминаване между имотите му и декларациите за тях. Същият, разбира се, не беше случаен човек – беше избраният от ГЕРБ – и днешния избор на Цони Цонев може да се тълкува и като жест на благодарност за тази специфична услуга.

Пак той беше човекът, който подкрепи кандидатурата на Владимира Янева, известна като семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов, при избирането й като председател на Софийския градски съд. А когато две негови колежки от ВСС – съдийките Капка Костова и Галина Захарова подадоха оставки в знак на протест, Цонев обяви, че те не били пригодни да работят в колективен орган и да се съобразят с волята на мнозинството.

И същият този човек ще контролира съдебната власт – вероятно както бдеше над спазването на моралните принципи във ВСС. Всичко това – по волята на ГЕРБ – която, нека подчертаем, беше много категорично изразена. При първото гласуване Цони Цонев  получи 159 гласа в своя полза и фактически пропадна – тъй като за този избор са необходими минимум 160 гласа. Само че председателката на правната комисия Искра Фидосова веднага поиска прегласуване, при което Цонев получи 177 гласа и мина бариерата.

Изглежда че е нужен – много нужен на сегашните управляващи. Остава само да се запитаме за какво. Отговорът оставям на вас. Задача с понижена трудност.