Едуард СиляновВърховната касационна прокуратура и ДАНС не са установили данни за извършено престъпление при проверката за произхода на средствата, с които бившата шефка на тотото Ирена Кръстева купува медии. Това е изводът, до който е достигнала проверката на ДАНС и прокуратурата, инициирана по сигнал на депутата на “Атака” Митко Димитров.
Радостната новина бе съобщена на медиите от председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Бойко Великов. Същият настоя преписката за произхода на парите на Кръстева да бъде прекратена.
Въз основа на това откритие на ДАНС и прокуратурата могат да се направят няколко полезни за държавата извода. Първият е, че България е страната на неограничените възможности. Това трябва да се прокламира непрестанно и с всички средства – което със сигурност ще доведе до сериозен приток на сиви инвестиции и мафиотски капитали.
След като е възможно една скромна коректорка, израснала с труд и прилежание до поста директор на държавното тото, да спести от закуски толкова пари, че да стане за броени месеци собственик на ТВ 7, вестниците "Монитор", "Телеграф", "Експрес", "Политика", "Борба" - Велико Търново и прочее – а както се говори, и на най-любимия на българския народ вестник – “Уикенд”; след като е възможно същата да се вреди в далавераджийска сделка със самата държава, чийто обект е построяването на сграда на стойност 55 милиона евро – срещу придобиването на неколкократно по-скъпи сгради в центъра на София; след като е възможно в нейна чест да се прекрояват закони и да се манипулират регулаторни институции – значи в България всичко е възможно.
Вторият е, че традициите на мистър Сенко не са забравени, а са овладявани систематично от цели институции. Прокуратурата и ДАНС например са постигнали истинско съвършенство в коньовичарската игра “тука има – тука нема” – и са превърнали същото в основен аргумент и регламент на българското правосъдие. Има вина – нема вина. Няма данни за извършено престъпление относно произхода на парите на Кръстева. А данни за самия произход има ли? Те очевидно са дошли свише, като манна небесна, проводени я от Йехова, я от Аллах, я от Доган.
Ако най-сериозно някой им зададе този въпрос, тези богоугодни институции също така най-сериозно ще отговорят, че – естествено – както и визуално може човек да се убеди, Кръстева не е пестила от закуски, нито пък от зам.министерската заплата на своето отроче. Но престъпление няма, щото е работила с банкови заеми. Което пък води до третия извод – че България може да стане Швейцария на Балканите, ако пропагандира по-сериозно своето своеобразно банково ноу-хау: даване на заеми без всякакви гаранции. Лошото е, че този вариант вече сме го опитвали, но без особен успех. През 1996 г.
В крайна сметка редно е да се направят някои изводи не само за маститата обследвана дама, но и за самите обследвали я институции. Лично аз имам едно конкретно предложение: и двете да се закрият поради нулевия им коефициент на полезно действие като такива. Техният кадрови потенциал обаче може да бъде използван – като бъде пренасочен към по-прилягащи му дейности. ДАНС – под мъдрото ръководство на Алексей Петров – може да сключи коалиционно споразумение със СИК и ТИМ – по формулата 3-5-8. Прокуратурата може да бъде превърната в аристократичен клуб, в който достъпът е възможен само чрез членски карти, строго разпределяни между ВИП елита. И там, следвайки своите дълги традиции на обслужващ персонал, висшите прокурори ще развличат публиката с фокуснически представления, а по-нисшите ще разнасят разхладителни напитки.
А самата Кръстева? Може би е добре да се съкрати протяжния и болезнен процес по медийно овладяване на България, срещу който тъй упорито протестират някои класово неосъзнати български граждани. БНТ и БНР да се извадят овреме от списъка на предприятията с публична държавна собственост и да се сложат в списъка на тези с частно-държавна такава, за да могат да бъдат приватизирани без колизии, без бой и без конкурс. В село Дръндар да бъде открит дебелариум, където повелителката на медиите да отдъхва след тежкия си монополен труд. И отвреме на време да бъде показвана пред публика срещу заплащане – в дълга бяла одежда и с ангелски крилца.