БАЩИНСТВОТО НА ВЪЛЦИТЕ

Преди време бях в Дома за изоставени деца в Драгалевци със своя син Вениамин (петгодишната ми дъщеря Мила още е малка за такива стряскащи похождения). Познавам донякъде какви чувства изпитват такива деца към заобикалящия ги свят, който за по-удобно ги е стоварил в насипно състояние в познатите ни пясъчно-сиви постройки, носещи претенциозните названия "Домове" (и то, с голямо "Д"!). Обаче за пореден път не можех да не остана шокиран от болезнения копнеж на сираците за ласки и истинско сърдечно приемане. Едва успях да се преборя с едно малко момченце, което почти с боен вик се нахвърли върху мен, като се опитваше да целува даже и краката ми. А някои момиченца направо си искаха да ги галя, да ги прегръщам и т. н., като най-малкото от тях капризно ми нареди да го целуна в устата.

Аз, разбира се, му обясних, че това не е хич прилично, насочих вниманието на децата към моята брачна халка и докато те се опитваха да си играят с нея, се постарах да вдъхна с думи прости в малките им сърчица красивата - макар и в момента обезобразена, мечта за техните бъдещи семейства. Вени после ми разказа, че през това време моят пръв напорист галеник отишъл при него и злобно го ударил по гърдите. Той вече беше научил, че непознатият батко е мой син, и - представяте ли си?! - че дори живее в къщи при мен (момченцето настойчиво ме попита за това).

Нещо ме преряза отвътре, когато след суматохата, игрите и разговорите ние трябваше да си тръгнем и аз си спомних за тези два тъжни случая. Помислих си, че явно с момиченцето е било злоупотребявано по някакъв издевателски начин, какъвто и да е той, а невръстният ничий син расте с убеждението, че децата само понякога живеят със своите татковци. А такова отхвърляне не е ли самият ад на земята, както се беше изразил един известен писател? И докъде ли може да стигне покълващата перверзия?! Или избуяващата юмручна злоба?!

Работил съм немалко време  в Приют за бездомни деца в София и зная, че това не са изолирани случаи. По-скоро - миниатюрно отражение на една зародила се вече епидемия, която ще става все по-опустошителна и страшна, ако не бъде спряна от нас по някакъв начин.

Наивно ли е да си го мисля, че ние, мъжете - държащи все-още на род, семейство и родина, не сме загубили своите шансове, влизайки в една свещена война за поколенията, да я спечелим безусловно?

Всички, които обичаме да бъдем бащи, макар и несъвършени, трябва да предизвикаме свирепото безбащинство на вълците-грабители, вилнеещи безнаказано в нацията ни!

Докога ще им позволяваме да прегризват гърлата на невинните беззащитни агънца?!

Можете ли да повярвате?! В моята практика се е случвало да конфронтирам човекоподобия, които са посягали сексуално и на доведените си, и на родните си дъщери. А дори някои са го правели и със синовете си! Броил съм стотици белези от бой с железа и изгаряне с димящи фасове. Вълците не се свенят да учат малките си "копеленца" да пият, пушат и да гледат заедно с тях порнография. Да мамят, да се бият с ножове ако трябва и да крадат. Но - ще ми опонират някои от вас, това се случва само в гетата и с ромите.

Добре тогава. Да хвърлим един бегъл поглед на изисканото висше общество от лукс-класата на този своеобразен "Титаник", на който ние като нация се возим.

Поголовната мутризация на хайлайфа е придобила само един рекламно разкрасен лик (нали той държи парата за тези ловни трикове на превъплъщенията на вълка и за покриването му най-вече с бялата овча козина на народния любимец и избраник). Примерът с бившия собственик на еротични нощни барове, предлагащи секс-услуги, понастоящем - покрил се със славата на архонт и евродепутат, който ще ни пази вярата и семействата от т. нар. "секти", е просто емблематичен в това отношение. Нали сте чували баснята за вълка, който много искал да пази кошарата? Слави Бинев е само един екземпляр от глутницата, заела се с изплезен език и с пяна на уста да свърши тази "неблагодарна задача".

По принцип, издигането на "мутрите" като героите на днешното време беше заложено още в постепенното размиване на семейството, започнало в годините на соц-а. Не случайно тогава идеал ни беше Павлик Морозов, който предал родния си баща заради скъпата на сърцето му червена идея. А синовете биваха велики с това, че са синове не на своите родители, а... на полка.

По същият тоя начин питомците на детските ясли, градини, чавдарски, пионерски и комсомолски училища, интернати и тям подобни израснаха, без да им бъде предаден генът на семейната вярност и привързаност. Нали помним от нашите любими детски филми как таралежите се раждаха без бодли, ала понеже родителите им не бяха наоколо, те се влачеха на големи тумби като безпризорни и постепенно се научиха да бодат тези вечно неразбиращи ги възрастни. Отначало невинно и "без да искам - нарочно", с една дяволита усмивчица, но тъй като не бяха обичани като скъпоценни синове и дъщери, започнаха да запълват тази сърдечна недостатъчност със себедоказване на всяка цена.

Отново, отново... и отново.

Неотдавна излязоха в медиите историите на нашият най-успял (ала винаги сърдит на всички) футболист, на една супер-перверзна чалгаджийска звезда с безкраен набор от роли и номера, и на заразяваща с похот като Чернобилска авария ВИП-персона от екрана на TV-то. И какви знамения съзряхме, изписани върху звездното небе? Че отхвърлянето от тези, които само са използвали своите оплодителни способности, за да те повикат от небитието и да ти изкрещят колко, всъщност, си нежелан от тях, може да отрови и да погълне радостта и от най-забележителните ти успехи. Че такива хора, водени от амбицията да спечелят възхищението на целия свят, понеже сърцата им са празни, могат да преплуват и най-бурния океан на живота, обаче никога не знаят как и къде да намерят своя тих райски пристан в него. За жалост, те са точно ония "свирепи морски вълни, които изпускат като пяна своите безсрамни дела"; но и онези "скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века".

Това е времето, когато скитащите пред безучастните погледи на своите бащи деца, тласкани от ясла в ясла, от градина - в градина, от класната стая - в университетската аула или просто в уличното училище на живота, придобиха физиономиите, знанията и възможностите на големи хора, но в гърдите им биеше нещо свито на топка, настръхнало и диворасло.

Полу-безпризорните бивши деца днес оформят интелектуалния и културен елит на нацията ни. Из средите на артистите се подвизават едни от най-отявлените перверзници, които държат да се знае за тяхното поголовно чифтосване и умират да се правят на секс-идоли пред възбуждащия прожектор на общественото внимание. Все пак, нали точно това се търси и се продава масово. Какви ти задръжки тук, какви ти семейни допотопни ценности! Че дори и отраканите психолози вкупом са се юрнали да ни обясняват какви ползи за душите и телата ни има от кръшкането и разгонването (е, те няма да се изразят така първично). Ха се опитай да обясниш на възлюбената си, че по нея си "луд за връзване". Като от една отдавнашна реклама, тя най-кокетно ще ти отвърне, че можеш да въртиш любов с нея и "без обвързване".

Четох, сега било модерно да правиш секс с някого, без да го познаваш въобще. Не е нещо ново под слънцето, понеже уличните кучета и кучки вече повече от четири петилетки ги правят тези работи пред очите ни и явно ние сме се заразили от техния тротоарен пример. В тоя дух, силиконът започна да се използва в шоубизнеса и порнографията даже повече, отколкото в родното ни строителство и ширпотребата.
Триумфиращото шефствие на безпардонната секс-индустрия, която нагло присъства навсякъде около нас, без въобще да ни пита дали я искаме.

Така могат да нападат единствено хищните вълци!

Поради тази причина представления със заглавия като "Секс, наркотици и рокендрол" няма въобще да паднат от афиша на търсачите на силни усещания и на ударни свръхдози адреналин. Създала се е не огромна нужда, а цяла бездна от насъщна необходимост за овълчените телеса и тази бездна после няма и няма засищане. Милиони по милиони във всякаква валута потъват в нея - а също и толкова души.

Обаче какво от това?!

Ако водачите на глутниците горе са решили България да се превърне в маркирано ловно поле и резерват за сафари на секс-робини, те със зъби и нокти ще се бият за предявените от тях претенции. Ще обричат старите овце от стадото на изтребление, а младите ще пекат на шиш за кьорсофрите на своите пищни угощения. Дори - ако се наложи, ритуално ще се изпосичат и ще се кълнат в Техни Височества Свободата и Демокрацията, ще се опитат огън и звезди да ни свалят от небето, само и само кръвосмесителното блудство с непризнатите от тях синове и дъщери - милионите им безимени поданици, да продължава и да продължава...

Не е необходимо изобщо Антихристът от Апокалипсиса да идва и да ги подпечатва с печата на Звяра.

Родният ни вълчи елит отдавна вече се е превърнал в слуга на неговия дух.