ЗА „ИМЕЙЛ ДЖАЗ”

Севдалин Генов

Испанците имат едно занимание наречено литературна тертулия.Това е приятно времепрекарване в литературни разговори.Ако Олга Шурбанова и Кръстю Пастухов ме апострофират :

- Ама ние не си говорим само за литература!- аз ще им отговоря :

-То всичко е литература ! Както преди столетия беше казал един умен човек : „Светът съществува ,за да бъде описан !”

Тогава Олга и Кръстю ще ми кажат :

- А къде са музикантите ?

А аз ще им отговоря :

- Те са най-отгоре заедно с поетите!

Не много известно е ,че през 17-18 век някои композитори са пишели музика ризервата. Създавали тази музика за собствено удоволствие ,защото тя не може да се изсвири или изпее. Само който е достатъчно образован, може да си я прочете от нотните листове. Но тъй като композиторите и поетите са си малко суетни,те все пак си измислили кой ще изпълнява музика ризервата - ангелите !

- Какво общо има всичко това с нашата книга– ще ме попита г-жа Шурбанова и г-н Пастухов ?

- Не знам ! – ще отговоря аз, и ще допълня : вашата любезна книга побира един мнооооого голям свят. Нагоре той достига до снежинките и дъждинките , до слънцата и звездите и там някъде са ангелите ,които са легнали върху нотните листове и сега се забавляват с „Мейл Джаз”.

- Аха ! – ще ми отговорят авторите ,а аз ще ги попитам :

- Като сте си писали и сте се четяли на пищущите компютри от София и Варшава ,защо никога не сте се скарали в писмата си ? Как така сте едино-гласни едино-ушни и едино-емоционални ? Даже Рилке, Пастернак и Цветаева в кореспонденцията , която споменавате, са се посдърпвали елегантно и елитарно( а може би егалитарно). Дори те щяха да се позапитат защо Олга и Къци са единодушни дори за Недко Солаков ,за когото няма двама души на едно мнение в цялото ни отечество България ?

Кой знае дали ще ми отговорят създателите на „Мейл Джаз” и затова ще продължа : Тази книга е нежна , изящна, с потоци хумор и светло слово.В нея са утаени и отлежали много наблюдения. За размислите няма очертания – тя е написана от свободни хора. Понякога си мислех , че те гледат в едно огледало- само, че весело криво огледало .Но по-скоро си светкат и пращат слънчеви зайчета. После приех ,че всяко писмо е спомен за някой приятел.Но това не са мемоари ,защото художествена измислица допълва и оцветява .Има история има и разказ. Има пластове истина и много въображение. Книгата е с мозаечната композиция , но това се предопределя от епистоларността . По-важен е музикалният принцип - вариации върху една тема или едно име. Някой от двамата автори великолепно изсвирва мотив , другият го подема и развива.Понякога мотивът се връща след месец и полита пак, с нови потоци от пищни литературни асоциации. Сигурно тук е мястото да се каже ,че книгата е написана от двама много ерудирани люде – или да го кажа по-семпло – от четящи,образовани,интелигентни хора – дай боже повече такива ! Книгата е създадена от двама музициращи писатели , които тичат по клавишите за собствено удоволствие. Летяли са вълни от компютъра на Къци към небето , връщали са се от там право в стаята на Олга , за да полетят обратно към Варшава ,без да минават през Лом-паланка и Търну Мъгурели. Това дали ние ще го четем и одобрим е последната им грижа - и понеже по презумпция ние -сегащните читатели - сме толкова ъф- ъф авторъф ,писанието се подрежда чисто и ярко.Бих допълнил – и малко безцеремонно,ако чувствеността на Олга и Къци не е така премерена и деликатна.

Вече две страници ми липсват думите на Техни словесия Олга Шурбанова и Кръстю Пастухов .Затова ще завърша с два малки пасажа :

от София : ....

„Един познат тенор ми казваше , че няма нищо по-еротично от човешкия глас.Така е . Колкото и да е странно това важи и за тенорите,когато не блеят като кози , а са като младия Пласиго Доминго в „Травиата” на Дзефирели , например.

И още се ровя из Вазов , да открия нещо не толкова познато за публикуване.Като спомените на брат му , които са много „вкусни „...Художницата снаха Консулова-Вазова пък описва девера си като джентълмен с „ внимателно и ДОРИ кавалерско държане”.Което ме навежда на мисълта , че от поетите едно време не се е очаквало нещо цивилизовано, камо ли почит към жените.А уж били Музи?”

и от Варшава :

„ Разни специалисти са споделяли с мен преди много години,че снегът е много зиморничав.Тогава бяхме изселени в провинцията като дребно или едро буржоази и ни будалкаха с такива ми ти работи.

И майка ми ,в свободното си от часовете по френски време ,плетеше ръкавици с различни пръсти за снега. Веднъж и писна и изплете една с кукиш , та после видяхме зор ,докато я нахлузим на ръката на сезона.После видяхме трудности и около измъкването на кукиша. Ей такива са ми детските спомени.Дребосъци примесени с мушмороци „

Благодаря на Олга и Кръстю! Желая ви приятно четене!