Съдът постанови: Юруков не е лидер от половин година насам

Върховният административен съд установи, че Пламен Юруков не е лидер на СДС още от четвърти ноември 2008 г., когато стартира процедурата по избора на нов лидер. Тази констатация бе направена при разглеждане на поредната жалба на дуото Юруков – Радонов, внесена по повод включването на представител на СДС в състава на РИК Благоевград – със смехотворния аргумент, че легитимният лидер не бил одобрил това представителство.

В публичните си коментари по повод тази жалба Пламен Радонов се закани, че ще внася такива при всяко утвръждаване на седесар в районните избирателни комисии – и с това не остави съмнение каква е крайната цел на наченатото активно мероприятие: да лиши десницата от контрол върху изборния процес – като с това направи възможни манипулациите и фалшификациите по време на изборите – една цел, лесно достижима поне в районите, в които доминира ДПС.

В своето решение, което “Свободата” публикува дословно, съдът всъщност констатира един отдавна общоизвестен факт – че претенциите на Пламен Юруков да бъде де юре и де факто лидер на СДС са неоснователни и абсурдни. Но изглежда България вече се е превърнала в страна, в която дори очевадното се превръща в реален факт едва когато бъде потвърдено от съда – а в някои случаи и тогава продължава да бъде оспорвано.

Един от абсурдите при този казус е свързан с факта, че една по-нисша съдебна инстанция – Софийския градски съд – отказва да се съобрази с логиката в решенията на по-висшата – и блокира делото по регистрацията на Мартин Димитров като лидер на СДС именно въз основа на жалби, внесени от същото дуо и компания. Председателят на СГС Светлин Михайлов междувременно се самопредложи за нов мандат – и в средите на магистратите се говори, че такъв му е обещан при изричния ангажимент да не допусне СДС до участие в европейските и парламентарните избори.

След решението на ВАС би трябвало да се очаква, че срамния казус с проблема за това кой е и най-вече кой не е лидер на СДС е окончателно решен – и че Юруков и Радонов мълчаливо ще започнат да свиват шатрата на политическия си цирк. Напразни надежди обаче – момчетата за мръсни поръчки знаят, че трябва да завършат делото си докрай – и че иначе лошо им се пише – поради което са пришпорили своите полезни идиоти за поредната хероическа акция.

И ето я и нея: лицето Николай Гацев пак подало жалба – този път не до съда, а направо до прокуратурата – за фалшификация на документи. Интересно: дали въпросният знае, че в НК има текстове за набедяване, под които неговите стахановски усилия подадат с пълна сила – и по които се полага затвор? Или просто знае, но нехае, защото лудите не ги съдят, а ги лекуват – което в неговия случай е безусловно необходимо. Или пък просто е прекалено зает, за да обръща внимание на такива подробности – зает с конвейрно писане на жалби и постинги, сноване в парламента (интересно – с чий ли подпис го пускат там) между стаята на ДПС и журналистите – и самооблажаване пред огледалото – в името на справедливото си дело...

Мисля, че достатъчно ги търпяхме тези. И достатъчно се занимавахме с ченгесарските им акции. Те не заслужават нашия гняв. Други са тези, които наистина го заслужават. И не само можем, но и трябва да го изразим – чрез своя глас в предстоящите избори.