Едвин СугаревИнициативен комитет бил внесъл в РИК Кюстендил заявления за регистрацията на Пламен Галев – един от тъй наречените “братя Галеви”, прочутите феодали от “първия частен град” Дупница –за кандудатурата му като мажоритарен кандидат за депутат. Предстои събирането на 10 000 подписа – което, предвид масовия страх от евентуалното завръщане на братята, едва ли ще представлява проблем – защото безброй примери ясно показват какво ще се случи с всеки, който е отказал да се подпише.
Докато инициативния комитет гласи избора му за депутат, Пламен Галев и неговия брат во мафия Ангел Христов от месеци търкат наровете в следствения арест, където са запрени заедно с неколцина авери за организиране на престъпна група, изнудване и други богоугодни дейности.
Тъй като съдът бави топката по стар български обичай – както впрочем се прави винаги, когато виден мафиот попадне зад решетките – акцията на инициативния комитет представлява за брат Галев не друго, а път към свободата.
Защото: докато няма внесен обвинителен акт, легитимирането на гангстера като кандидат за депутат означава, че той получава имунитет – и започнатото срещу него съдебно производство трябва да бъде замразено. То може да бъде възобновено, ако братът претърпи неуспех на изборите – ала ако бъде избран, той ще получи парламентарен имунитет – и делото срещу него ще бъде спряно окончателно.
По този начин българския парламент – най-висшата орган на властта в съществуващата ни на ужким държава – се превръща в институция, която раздава индулгенция за реално извършени престъпления – и която отървава от пандиза най-откровени бандюги. Това стана възможно благодарение на промените в избирателния закон, внесени с подкрепата на президента на България и гласувани от мнозинството на БСП и ДПС.
Подобен тип отърваване чрез парламентарен имунитет има дълга, макар и не дотам законово регламентирана традиция. Точно така отърва кожата не друг, а генерал Биргадир Аспарухов, подведен под отговорност за унищожаване на досието на агент Румянцев – иначе казано, лансирания от Луканов банкер Атанас Тилев, чиято банка завлече България с някъде около 55 милиона долара.
Чудно ли е тогава, че братя Галеви планират да се измъкнат по терлици от наказателна отговорност, следвайки същата схема? Че тя стана възможна и препоръчителна с гласовете на тройната коалиция? Че не с друг, а именно с тези “братя” си хортуваше потайно бившия министър на вътрешните работи? Че братята и техния кмет се радваха на благосклонност и уважение от стана на червената депутатка Мая Манолова – номинирана между впрочем за водач на листата в Кюстендил?
Надали е чудно – ако се вгледаме внимателно в делата на Станишев и компания в течение на целия негов мандат, ще видим, че всъщност този адсурд изобщо не е абсурд. И че по-скоро става дума за закономерност, допустима и представима за една партия, която отдавна е изгубила критериите си за добро и зло – и която също тъй отдава е подменила идеологията си с практицизма на олигархично-мафиотския концерн.