Кога ще говорим за политика?

Ето, мина се не мина някой месец и останаха само две седмици до изборите за европейски парламент.

Който като мен е бил залепен пред телевизора през 90-те години на миналия век, сигурно помни какво представляваше тогава предизборната кампания — всяка вечер дебати, новините прехвърляха двойно и повече отреденото им време, емоции, митинги и т.н.

Това време вече е отминало, заменено с времето на политическото реалити, дирижирано от имиджмейкъри и пиари, платено по солените тарифи на водещите медии и почти напълно изцедено от ентусиазъм на участниците в политическия процес.

Няма обаче да продължа със заклеймяване на политическата система като цяло.

В българската Конституция е записана една малко архаична формулировка, че народът (а не гражданите, например) е върховният суверен на държавата - върховното политическо тяло, което би трябвало да се интересува от собствената си съдба, защото всяко биологично тяло, което не се интересува от собствената си съдба загива, но изглежда засега на върховното тяло му е все едно какво му се случва.

Няма обаче и да мрънкам за ниската политическа култура на гражданите.

Ще ми се да мрънкам за всичко наведнъж.

Що за демокрация сме, след като най-смислените политически дебати досега по националните медии бяха в недоклатеното реалити шоу "Големият избор"?

Що за демокрация сме, след като медиите са оставили в необясним медиен комфорт едно напълно провалено правителство. Очевидно по добре познатата логика, че щом клиентът си плати (предварително) благодарната медия е готова да му лапне парите и да постави светлия му лик, където клиентът пожелае - отпред, отзад или по средата.

Тоя път ще помрънкам срещу най-близките ми приятели. Вие всичките сте успели хора, с професии, с прилични доходи, четете книги и пътувате в чужбина. Щом ме видите на улицата, знаете че имам близък достъп до много български политици и медии и ми заръчвате неща като "Кажи му на Х да си оправи кампанията, защото хората разбират Y" "Абе ти нали си говориш с М, кажи му да не правят глупости в неговата партия N, защото се излагат" и т.н и т.н..

Казвах, казвах, ама нещо все да ми писва. Момчета и момичета, скъпи приятели. Няма да ви агитирам за кого да гласувате, но ако не ви е безразлично бъдещето — вашето и на децата ви, идете до офиса на любимата партия, преглътнете факта, че ще ви дава нареждания човек на по-ниско интелектуално и професионално ниво от вас (не е правило, но се случва), че в началото няма да ви вярват и ще ви пускат у лево, и използвайте уменията си, придобити в корпоративния свят, за да свършите малко реална, доброволна и напълно безплатна работа - например да раздадете малко листовки, да повисите на шатра, където се събират подписи, и да защитите личната си позиция пред непознати хора, които са напълно разочаровани от политическата система и няма да гласуват.

Натрупаното уважение към моите позиции като обществено активен човек в интернет ми дава възможност напоследък да надниквам и да поназнайвам какво се случва в партийните централи на повече от една партия (и дори в повече от три партии). Там стоят хора, които нямат достатъчно пари, преуморени са, зарязали са работата си, за да осъществят някакви идеи и да работят в името на някакви идеали. И които имат нужда от помощ. За да ви спасят от мафията например, от ченгетата, от презастрояването, от мръсотията, от европейската изолация.

ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ЗА ДА ВИ ПОМОГНАТ.

А да, и си разходете задниците до урните. То си е за вас — за вашето паркомясто, за вашият изглед през балкона, за вашия плаж на морето, за вашата къща на село и за вашата сигурност вечер, като се прибирате от работа. За данъците, които ви излизат всеки месец от заплатата, да не говорим.

Хау.

Блогът на константин Павлов - http://komitata.blogspot.com/