Станишев не чете история, пише я

За трети пореден път за относителен кратък период лидерът на БСП Сергей Станишев откровеничи пред ученическа публика за това колко палаво дете е бил. И за четвърти път прави „самопризнания” за неща, с които един политически деец не би трябвало да се гордее: бягал от училище да кара ски ( уж така правели навремето едва ли не всички), бягал от час, а и получавал двойки- включително по любимия си предмет , история, научаваме сега в добавка.

Да не говорим за знаменитото му споделяне с в. „24 часа”, документирано чер(ве)но на бяло, според което и той, самият Станишев, бил давал подкупи на катаджии.

И още нещо, което сме подозирали, но сега се потвърждава от самия него: Станишев би осъдил на драго сърце някой журналист за „жълтения”, но само ако съдебната система работела по-бързо.

Това вече е върхът: самият той произвежда „жълтении”, с цел да разнообрази образа си на галеник на историята ( на партията), но би съдил журналист за „жълтении”- явно иска да има монопол в лъготенето. Защото разкрасяването на собственото му минало, твърде розово в частния му червен рай НРБ, е опит за измама в особено големи размери с особено нечестни средства ( за безкритично поднасяна) информация пред особено уязвима публика, като детската.

Поведението му на ръба на хулиганството, без да е бил родител, го представя в ролята на бащица ( не само на нацията, но и) конкретно на ей тези дечурлига, които толкова държи да очарова с „подвизите” на малкия уж непослушен Сергейчо.

Ако той държеше да ни осведомява за фактите, които имат определящо значение за неговото детство, би трябвало да ни разкаже за това как е раснал и възмъжавал под крилото на армията от офицери и сержантите УБО като разглезена „вип персона” по резиденции и резервати за богопомазаните семейства от червената върхушка, до който т.н. обикновени хора не само не можеха да се припарят , но и не можеха да си го представят като обстановка, лукс и разхищение на средства за „все по-пълно задоволяване нуждите” на трудещите се по върховете на НРБ и техните кланове.

За пръв път видях с очите си отвътре тези крепости на самозабравилите се „народни слуги” в качеството си на преводач, придружавайки арабски гости на НРБ. Един йеменски другар възкликна, когато се настани в резиденцията на „Златни пясъци” ( моя милост, естествено, пребиваваше в някакъв съседен корпус за прислугата) , възкликна: „ Това го няма и в „Хилтън”!

За такива, като Станишеви, един западен журналист веднъж написа, че са разполагали с далеч повече възможности от който и да е милионер на Запад- не заради количеството и качеството на западния лукс, с който се обграждаха. А заради факта, че разполагаха с цяла държава да им слугува. На Запад на държавния чиновник не би му хрумнало да ангажира държавен самолет, за да отиде съпругата му на фризьор или на пазар във Виена- а дори и да направи такова безобразие, биха го смачкали от медиите, опозицията, правораздавателните органи. В НРБ тези злоупотреби на „провоимащите” бяха норма на поведение.

Дали е гузен Станишев ( о, да, той не е виновен, знаем за децата, които не отговарят за бащите си и сме съгласни с това) ? Или просто е нагъл и се опитва лично да пренапише историята, представяйки се като обикновено дете от народа, каквото не беше?

Изберете сами- идат избори.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/