Стихове

Иван Христов

Лари

Всичко това се случи

на брега на едно езеро

в щата Уисконсин,

когато Лари ми предостави

своята къща за гости.

Малка къща

с фотоси по стените,

с баня, кухня и тоалетна,

с пиано, пишеща машина

и хол.

Лари тогава не знаеше,

че преди това бях живял

в семейство Василеви,

които много се страхуваха

да не стана алкохолик,

макар че синът им беше

алкохолик и една нощ

ми открадна телевизора.

После бях живял в Крум.

Когато влязох в неговата баня

съседката се разкрещя,

че има вода в коридора.

(Мисля, че Крум не се беше

къпал от десет години.)

Лари не знаеше още,

че бях живял в Симон,

на улица Раковски.

Стаята беше хубава,

но нямаше прозорци.

Купих една малка лампа,

която включвах нощем,

за да не се събуждам

като в ковчег.

Бях живял дори в едно мазе,

в казармата,

с Гонзо - кръгъл сирак,

който всяка сутрин

отваряше очи

и запалваше цигара.

Приятелю, Лари,

колко неща не знаеш!

Благодаря ти,

че ми предостави

твоята къща за гости.

Благословен бъди,

че пиша сега тези стихове

на твоята пишеща машина!

CHEVROLET

Бял "Шевролет",

модел 1990!

Хвърли ми ключовете

и "Опитай" ми каза.

Много се зачудих,

защото това не беше

старата кола на баща ми,

който за всяка грешка

ме удряше отзад, зад врата.

Четири скорости?

P - паркиране

R - заден ход

N - "Неутрална" ми каза

"като Швейцария"

D - напред

Само газ и спирачка!

Когато завъртах ключа

и светлините светваха нощем.

С тази кола обикалях

езерата на Уисконсин.

Езерото "Мокасина",

"Бурното езеро",

"Залезното езеро".

Понякога спирах да снимам

стада елени.

Друг път зареждах.

Натисках педала до дупка

и така откривах Америка.

Бял "Шевролет",

модел 1990.

Моята първа кола,

макар че всъщност

беше на Дъглас,

баща на жена ми.

POETRY ROOM

книжарница City Lights

Сан Франциско

На Силвия Чолева

всички ние

стоим

във тази мрачна

и леко задушна

poetry room

стая за поезия

мълчим

и чакаме

кога ли

някой от нас

ще излезе

SNICKERS

Сникърс срещнах

пред една врата

в щата Минесота.

(Всъщност,

всички кучета в Америка

се казват Сникърс,

така че ще ви бъде трудно

да си го представите,

но не това сега

е най-важното.)

Огрян от оскъдното зимно слънце

той ми подаваше

малка гумена топка.

Хвърлих топката

и Сникърс я донесе.

После пак, и пак, и пак...

Изведнъж забелязах,

че някъде там, в далечината

той се спира

и отказва да донесе топката.

От Дъглас разбрах,

че това е електрическа нишка,

която пази Сникърс

от близката магистрала.

Почувствах го близък

този приятел

в неговия невидим затвор.

4,5 по скалата на Рихтер

На Владимир Левчев

И ние стояхме

някъде там

в нашата малка

страна,

в нашия малък

квартал,

в нашия

жилищен блок.

Мълчахме

и пихме.

А после

говорихме.

Говорихме

за Алън Гинзбърг

и Чарлз Буковски,

за Джак Керуак

и Уилям Бъроуз.

Говорихме

за шейсетте,

за нашите любови

и нашите Америки.

И изведнъж,

земята под нас

се разтресе...

Защото

твърде много

разместихме

континетите,

Владо,

и Господ

затова

ни наказа.

11 септември

Спомням си смътно този ден.

Вдигнах слушалката

и исках да говоря с теб,

а ти се разкрещя:

Война! Трета световна

война!

Първото нещо,

което направих

бе да погледна небето.

Помислих,

че от там ще долетят

самолети.

Бях влюбен

и исках да говоря с теб,

и съжалявах,

че точно сега

започва световна война.

После влязох в един ресторант.

Пих бира и дълго гледах

как двете кули се срутват.

Не знаех почти нищо

за този град.

Като дете рисувах

Емпайър Стейт Билдинг,

но тази любов свърши

и както много други

избледня,

и ето че сега се озовах тук,

и с братовчеда Пол

гледахме Ню Йорк

от четирстия етаж.

После отидохме

до Кота Нула.

Една афроамериканка

още крещеше:

"Пазете се!"

макар, че вече

бяха изминали

пет години.

Хората обядваха.

Градът приличаше на звяр

с изтръгнато сърце.

После се разхождахме

в Сентръл парк,

дишах чист въздух,

мислих за Джон и Йоко

и изведнъж видях

ВРАТИТЕ на Кристо.

Господи,

Защо ме доведе тук

Толкова млад

И дали този град

Не е път към небето?