А аз подкрепям Богомил Шопов за евродепутат

Днес четох, че ISOC България подкрепило Калфин за евродепутат. Нормално бих го подминал признавайки правото на всеки да подкрепя, който си иска, а и за всеки му е ясно, че истинското интернет общество в България е неформалното общество на потребителите на Интернет, които според сайта на ЦРУ (според мен силно подценени) у нас са над 1.8 милиона красиви именно в разнообразието си, а не в двупосочното самоопределяне с една или друга организация. Казано с други думи, аз съм потребител на Интернет, член на обществото на Българските потребители, и не се приравнявам по ISOC нито приемам, че те еднозначно ме представляват и следователно не се чувствам ограничен в свободата си и да не подкрепя Калфин за евродепутат. Но разбира се това ми напомни да определя и да изразя кого аз.

Аз намирам себе си за партиино агностичен. Не съм против БСП защото са БСП, нито СДС защото са СДС, нито АТАКА защото са АТАКА, нито ДПС защото са ДПС. Има идеи и от ляво, и от дясно, които подкрепям или не харесвам. Тъй като не отдавам правото с партиино членство на никоя партия или организация да ме представлява, използвам блога си за да изказвам лично, личната си позиция, от първо лице. Може би от възрастта, обкръжението или интересите ми, аз съм либерален в убежденията си. В последните години у нас относително такава политика водят всички правителства, така че в известен смисъл не се чувсвам крайно неудовлетворен от политиката на държавата. Следя също някой глобални и национални тенденции, политически и икономически, и естествено съм си изградил лично мнение по тях, което смятам че изразявам открито. В този смисъл винаги има и какво да се желае да се направи.

В частният случай на Интернет, аз се занимавам с компютърни и други телекомуникации от 15 години и смятам че това е една нова медия, която значително ускорява комуникацията между хората (по подобие на персоналните и мобилни телефони) и следователно ускорява еволюцията на комуникацията. Някой казват – ех колко е лошо че децата се задържат пред вредните компютри толкова време. Но компютрите не само, че не са толкова скъпи, големи и вредни както бяха преди например 20 години, но вече са нещо неделимо от съвременният живот, точно поради социалната революция, която бавно предизвикват. Днес не можеш да си намериш добра работа, без да ползваш компютър, и то не защото компютъра е минимално условие за добрата работа, не – просто работата вече се намира през компютър. Други казват – децата цъкат смс-и и си чатят непрестанно от телефоните. Но това не е лошо. И не е много по-различно от компютърната революция, революцията на телефона, телевизора преди това, персоналните устройства (персонален касетофон), радиото, специализираните клубове, вестниците. Всичко това е просто път в посока на по тясното и бързо социализиране на хората, изключително еволюционно и технологично предимство, по един безспорен и очевиден начин. Ще дойде ден, когато децата няма да стоят на компютрите, нито ще си чаткат по телефоните, но ще са по социални от всякога, поради методи за многомерна комуникация, интегрирани направо в съзнанието, които ние дори не можем да си представим в момента. Но всичките тези технологии могат да бъдат и опасни по начин дори несравним на това, което сме чели в 1984. Защото те позволяват чрез ограничаване на правото на комуникация, да се изолират хората, и да бъдат насочвани в посоки, които не са техен личен избор. А нима правото на личен избор не е изключителното гражданско право и гражданска свобода? Толкова е изключително, че ние днес не можем дори да си представим ситуацията, в която го няма. И всички права определени в конституцията са следствие на правото на личен избор, което според религиозните християни е дори дадено от Бог и точно заради него хората са изгонени от рая. Правото на свобода, правото на собственост, правото на мнение, всички те са следствие от правото на избор. Законите са израз на човешките свободи и права в правила. И следователно всички те произлизат от правото да избираш как да постъпиш. Но новите начини на комуникация позволяват не само ускоряване на социалното взаимодействие и трансферирането на информация. Те позволяват манипулирането и недопускането до информация, с което се манипулира правото на избор. Представете си да имате правото да гласувате, но единствената регистрирана партия да е БКП? Какво право на гласуване имате, когато нямате право на избор?

И ако някой си мисли, че това хората да нямат избор няма да се случи, за мен това е твърдение. Абсолютно еквивалентно на техническото твърдение, че може да се случи, точно така както утре например протестиращи земеделци може да направят държавен преврат и за кратко да живеем в земеделска диктатура. Защото за да не се случи нещо такова, колкото и малка да е вероятността, трябва да има лична ангажираност и съзнание от гражданите, и да следят да не се допускат дори минимални възможности и рискове.

Може да звучи парадоксално за някой, но да, аз съм по склонен да има престъпници убийци по собствен избор, отколкото те да бъдат промивани и това да не бъде допускано. Защото разнообразието създава проблеми, но същевременно създава и еволюционна гъвкавост. Ако утре настане война, ще разчитаме точно на тези убийци, дето в мирно време затваряме, да ни пазят и да убиват в наше име.

В този смисъл без значение от медията, аз държа гражданските свободи, и конструкцията на гражданското общество да бъдат репрезентирани в тях. И при технологични проблеми аз залагам на либералното отношение пред консервативният или налагащ подход. Защото само така няма да се допуснат технологичните рискове за появата на технологична и медиина диктатура. А за мен това е по-опасно отколкото опасността някое дете да попадне на порно. Родителите трябва да избират как да обучават децата си, в края на краищата те са тяхно продължение, а не продължение на партиината линия. А децата трябва да имат избора сами да достъпят порно ако проявяват любопитство. Защото ако никога не им се дава, може никога да не искат да го разберат, и след това ще изчезнат поради липсата на сексуална култура, тъй като едното ще си замине покрай другото. Тоест извода от моите убеждения в случая е крайно прост - Родителите и гражданите да имат избор и сами да си търсят методи за защита или образоване на децата си – да, национален филтър на порното – не.

И като следствие от моята насока на мислите следват и политическите ми позиции по отношение на Интернет и телекомуникациите:

• Всеки да има право на личен избор. Изборът да не може да бъде отнеман. Следователно съм против всякаква национална или глобална филтрация, включително на сайтове извън страната нарушаващи някакви морални или законови норми. Много по лесно е да се смени законодателството или да се измести центъра на вината в някой случаи, като например да се криминализира потреблението. По лошо е да се филтрира глобално. Давам пример – някой разпространява пиратски софтуер и да си представим, че това е законово незаконно (нещо, което е спорно в много отношения). Тъй като е незаконно се налага филтрация. Ако приемем, че в конституцията е записано, че никой няма право да действа срещу държавата, която представлява народа, който е представляван от правителството, то ако някой пише против правителството нарушава конституцията, и трябва да бъде филтриран. Точно това е логиката в Китай. Ако изфилтрираш пишещите против правителството, защото това нарушава законодателството, това не е ли симптом на загуба на свободата на словото и свободата на личен избор. Но с какво е по-различно от филтрацията на сайтовете с пиратско съдържание? Логиката е същата – нарушава законодателството. Ефектът е един и същ, макар и наречен с различни думи. Между двете технически и юридически няма никаква разлика. Следователно преходът между тях е директен и потенциален (възможен). И обратно на моят извод – ако някое лице е извършило престъпление на територията на България, той заслужава наказание. Но не и филтрация.

• Всеки е невинен до доказване на противното. Следователно само след доказване на вината може да бъде ограничавано правото на потребител. Вината се определя само от оторизирани от държавата институции, защото частни такива не подлежат на обществен контрол точно защото те пък имат правото на частен живот, и никога обществото не може да бъде сигурно в тяхната независимост и достоверност. В западният свят оторизирана институция да определя кой е виновен и кой не е съдебната система и нищо друго. Даването на правото да се прекъсват услуги или да се нарушават права на гражданите на частни институции отваря кутията на пандора, предизвиквайки невинни да страдат поради частни комерсиални и неконтролируеми интереси, изнасяйки цената на защитата на името си в обвинения а не в обвиняващия. Тоест се нарушава основен правен баланс – инициативата и изпълнението са едновременно в обвиняващия, а обвиненият е този който трябва да поеме разходите, инициативата и времето за доказване, че е невинен. Това отваря сериозен риск от блокиране на икономики, индустрии и нарушаване на права. Например ако аз обвиня всички клиенти на БТК за виновни и БТК да трябва да ги изключи докато всеки един от тях не заведе лично дело и не докаже невинност, БТК ще излезе извън бизнеса. И като извод следва личната ми позиция, че аз съм против задължението към телекомуникационните оператори да изключват заподозрят в пиратство след две предупреждения. Защитата на интересите на собствениците на авторски права си е защитена от съдебната система. И само след решение на съдебната система може да следва каквото и да е ограничение към гражданите. В този смисъл аз не подкрепям тези участъци от телекомуникационният пакет, които предлагаха това частни организации да определят заподозрени в пиратство и след три предупреждения да приуждават телекомуникационните оператори да ги изключват завинаги (и слава богу тези предложения бяха отхвърлени до сега на две гласувания в Европейският Парламент, но борбата не е прекратена, включително някой авторски организации натискат да се приемат такива законодателни решения и у нас)

• Личните данни на гражданите са лични и неприкосновенни и без директно разрешение от страна на собственика на личните данни оператор на данните няма право да ги предоставя на трето лице. Това може да ви се струва нещо напълно естествено, но не е задължително да е така. Значи предоставете си да отидете на хотел и да предоставите личните си данни. След вас влиза едър тип с черни очила и италиянски акцент и разпитва хотелиера за вас, който му разказва доброволно кой сте, какъв сте, за кого сте женен, колко деца имате, дали сте с любовницата си тук, къде живеете, кой ви е телефона и колко пари имате в сметката. Вие това бихте го приели за опасно и неприятно, особено щом данните биват предоставяни на неоторизиран да има достъп до тях държавен служител от следствие например. Какво ще кажете обаче ако вашият интернет доставчик е задължен да предоставя вашите (всички) лични данни на произволни частни организации, твърдящи но недоказващи (тъй като това е единствено право на съда), че имат нарушени от вас права. Какво ще правят тези данни частните организации е тяхна работа и то е защитена от тяхното право на частен живот, макар то да е в ущърб на вашето право на частен живот. Може да ги дадат на рекламодатели, на мафиоти или просто да ги събират за статистиката, след което да ви изнудват разни лица, че ще ви блокират интернета (виж по-горната точна) или ще ви въвлекат в съдебно дело, ако не подбутнете подкуп? Някой може да каже това няма да стане. Но това е безсмислен коментар. Единственият важен въпрос тук е „това може ли да стане?“ и ако отговорът дори и с минимална вероятност да е да, то значи не трябва да се допуска. И в този смисъл аз съм против предоставянето от телекомуникационните оператори на личните данни на потребителите си на частни организации по определено от тях недоказано подозрение в нарушаване на законодателството. Нека си заведат дело, ако трябва срещу неизвестни извършители и при последващото разследване следователите могат да имат (но само те) достъп до личните данни на гражданите.

Воден от тези си убеждения аз съм против части от телекомуникационният пакет предложен в ЕП, макар в него да има и сегменти, които да си заслужават приемането. Против съм изключително наглите предложения за промени в ЗЕС, които вкарваха отменената от ВАС наредба 40, точно поради факта, че се даваше изключително право на държавна институция да нарушава правата на гражданите, без тя да подлежи на обществен и външен контрол (а вътрешния контрол на МВР е държавна тайна, и следователно дори да го няма, ние не можем да знаем).

От гражданите (дори не и организациите) тези, които положиха най-много и най-истински усилия в полза на защитата на моите граждански свободи и убеждения, за най протължитлно време бяха Богомил Шопов и Минчо Спасов, и някой частни лица от опозицията и управляващите. Те спряха на няколко пъти с много работа изключително нагли промени в законодателството. Те бяха и сред гражданите и в парламента, и в медиите и поеха обвинението на недоволните им противници, че защитават мафиотите (които явно сме всички ние). Тези няколко човека, сред които обаче не беше Калфин. Изказаните от Вени Марковски причини за подкрепата на Калфин, аз не приемам за съществени за мен и моето мнение. Той имал блог, има поне 100 други политици които имат блог при това по активен. Аз също имам блог, както поне още други 100000 Българи. Дори премиера има блог. Калфин бил подкрепил създаването на национален координатор по киберсигурност. Аз лично не разбрах смисъла от това, освен увеличаването на бюрокрацията, която обаче е концентрирана отново в ДАИТС и Пламен Вачков, което дори да приемем, че намалява бюрокрацията, убива едно от най-важните правила в каквато и да е сигурност – разделай и владей. В един човек и институция се концентрират прекалено много хлябове и ножове.

В този смисъл аз подкрепям Богомил Шопов за ЕП (Минчо Спасов не се е кандидатирал). Защото той с делата си, а не с партиината си позиция и обещания, е направил много точно за моите и на всички, граждански свободи. И макар Богомил да е сложен на неизбираема позиция на една малка партия, за която ще бъде изключителен успех да вкара дори и само един евродепутат, аз ще гласувам за него ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, точно защото гласуването за Европейски Парламент ми дава това изключително право.

А на вас бих ви препоръчал да решите сами въз основа на собствените си идеи и убеждения за кого да гласувате въз основата на неговите дела, а не защото някой някого бил подкрепил и от коя партия бил той.

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/