Евровотът като репетиция за парламентарните избори

Ако вотът за Европейски парламент бе днес, за ГЕРБ биха гласували 32,4%, за "Коалиция за България" - 26,8%, за ДПС - 12,1%, за "Атака" - 11%, за "Синята коалиция" - 6,2%, за "Ред, законност и справедливост" - 3,9%, за НДСВ - 3%. Това са резултатите от последното представително изследване, проведено от НЦИОМ. При тази ситуация – и при предполагаемите 35% избирателна активност, шанс да изберат евродепутати имат само първите пет формации.

Проблемът с европейските избори обаче е другаде. Проблемът е в нагласите, които тласкат избирателите към урните. Според същото изследване най-мотивирани да гласуват са хората над 50 години и обитателите на малките градзове и селата. Следователно не тези, на които принадлежи бъдещето – и не тези, които действително са наясно с политическия смисъл от това гласуване. И още един печален социологически резултат: две години след приемането ни в ЕС само 38% от българите се чувстват европейци. Останалите или са скептични спрямо ползата от членството ни в европейското семейство на цивилизованите народи – или просто са убедени, че сме там по някакво недоразумение – и акта на присъединяване не променил нищо в реалния ни живот. Иначе казано: бидейки членове на ЕС, продължаваме да живеем в Азия: като стандарт, като манталитет и като политическа ориентация.

При това положение хората, които ще гласуват на седми юни, няма да дадат гласа си за онези, които реално биха представлявали техните интереси в ЕС. Те просто ще участват в генералната репетиция за парламентарните избори. Интригата, която виждат в тези избори, е всъщност същата, която е заложена в онези другите, решаващите. Интригата не е как да представим страната си в Европа, как да спечелим отново загубеното заради разни Станишевци и Гоцета доверие, как да размразим еврофондовете, как да направим така, че гласът на България да се чува реално в европейската политика.

Интригата е: бат Бойко или комунягите, лявото или дясното – в случай че някой изобщо търси интрига. Защото за мнозина интрига вече няма. Има цирк. И има гняв, който трябва да бъде реализиран чрез протестен вот – лошото е обаче, че няма достатъчно убедителен политически субект, който да го оползотвори и въплъти. И на мястото на неговата липса идат клоуни. Иде Яне Янев, иде Емил Кошлуков. И двамата с висок личен рейтинг – за разлика от партиите им. Идат братя Галеви, иде Веселин Данев, чакат се Маргините. И ако един куп лумпенпролетариати искат не да избират някого, а просто да пратят по дяволите тази държава – така, както тя праща по дяволите техния живот – нищо чудно да вземат да изберат и някоя мутра за евродепутат.

Само си го представете брат Галев – как влиза в пленарната зала на ЕС в Брюксел. Представете си го – и веднага ще разберете къде сме и кои сме.

Още една дребна подробност: подобен тип гласуване наистина отразява не европейските нагласи, а вътрешнополитическите реалности – поради което е репрезентативно не толкова за европейските, колкото за парламентарните избори. А сега вземете калема и направете една малка сметчица. ГЕРБ плюс Синята коалиция получават сборен резултат от 38,8% от гласовете. БСП плюс ДПС – които са вече дотолкова заедно, че – както писа находчиво един вестник – само смъртта може да ги раздели, получават сборен резултат от 38,9%.

Следователно изборите са на кантар. Следователно от всеки подаден – или респективно неподаден глас зависи кой ще управлява България в следващите четири години – и дали тя наистина ще бъде европейска страна – или окончателно ще подвие опашка и ще заклимка към Москва. И – нека не забравяме това – освен БСП и ДПС има още и Яне Янев, има и “Атака”. Тях съвсем наскоро ги видяхме как, с кого и против кого гласуват.

Следователно ситуацията е напечена. И какво казва бат Бойко при тази напечена ситуация? Казва, че нямало да се кандидатира, та ако ще това да струвало и десет мандата на ГЕРБ. Това не е ли малко прекален лукс? И казва, че ще си остане в опозиция, ако няма самостоятелно мнозинство.

След това казване му остава да отговори само на един въпрос – пред себе си, пред ЕНП и пред вярващите му българи – а кой ще управлява България, докато той се цупи, кипри и кокони в опозиция? И на каква цена?