Програмата "Програмен кабинет"

Екип на в. "Дневник"

ГЕРБ ще има най-много депутати, но едва ли ще стигнат за абсолютно мнозинство и самостоятелно правителство... ако добавим "Синята коалиция", но пак не се знае... ако пък БСП и ДПС успеят да привлекат... дали няма да гледаме отново как президентът връчва мандат на... Обичайните преди избори упражнения по политическа аритметика с числата, подадени от социолозите, само потвърждават онова, което беше ясно отдавна. Въпросителните около бъдещото управление след юлските избори са твърде много. Много са и предвижданията, че трудно съставеното ново правителство ще има кратък живот. На този фон логично зазвучават прогнозите за още едни, извънредни избори, за нестабилност. Нестабилност по време на икономическа криза - това е съчетание, което не се харесва на никого, най-малко то се нрави на бизнеса и на европейските партньори.

В подобна ситуация винаги се намира кой да подскаже спасителното решение. И то обикновено е програмно (експертно, на националното съгласие) правителство. Старата идея си има и редовен отговор: зад подобна формула се крие желание някой да дърпа конците и това е благозвучното име на безпринципните съюзи.

И в този случай беше така. Щом президентът Георги Първанов каза "Всяка коалиция е по-добра от повторен вот" и "Въпросът е да има ясна работеща програма за управление... силно от експертна гледна точка управление...", политици веднага коментираха, че той се опитва да сватоса БСП и ГЕРБ. Целта на такива идеи е на всяка цена да се запазят добри позиции за сегашните управляващи, продължиха тълкуванията. Те се подхранват и от факта, че темата отвори лидерът на ДПС Ахмед Доган, мандатоносител на коалиционни кабинети. Той обяви: "Чака ни нестабилен следизборен период, трябва програмно антикризисно правителство." Подозренията, че се подготвя почвата избирателите да станат по-благосклонни към странни следизборни съюзявания, се подсилиха и от казаното от премиера Сергей Станишев, че "няма предопределени коалиции, в условия на криза страната се нуждае от стабилно управление, а не от безкрайна разговори и повторение на изборите".

Стратегията на БСП и ДПС е никой да не може да управлява без тях, дори да загубят вота, отбеляза тези дни в интервю за "24 часа" политологът Иван Кръстев. И докато повечето анализатори смятат, че ползите от изказванията за експертен кабинет и всевъзможни коалиции са най-вече за президента и левицата, според социолога и член на Висшия съвет на БСП Юрий Асланов единственият с интерес от "експертен кабинет" е Бойко Борисов.

Лидерът на ГЕРБ продължава да повтаря, че няма да прави компромиси и не би се коалирал с левицата. Естествено за кампания Борисов твърди, че партията му ще вземе пълно мнозинство. Тогава "можеш да поканиш когото искаш, но отговорността я носиш ти" и "ако ти трябва някой много добър експерт, можеш да го вземеш. Тогава разперваш ветрилото. Но ядрото е здраво", продължава кметът. В заричанията той стигна и до фразата, че ако не може да състави правителство, ще мине в опозиция. Коментарът на един от лидерите на "Синята коалиция" Иван Костов беше: това би било предателство към избирателите.

Задочен коментар се съдържа и в думите на Доган: "Предизборните ограничения не вършат работа."

Боряна Димитрова, "Алфа рисърч": "Експертността" - белият вход на сивите сделки

Несигурността в участието в бъдещото разпределение на властовите ресурси е водещият мотив да се лансира така настойчиво тезата за каквато и да било коалиция. Политическата цел е да се размият границите между алтернативите и под формулата "експертно правителство" да продължи участието във властта на партии, които са акумулирали много висока степен на обществено недоверие и дори нетърпимост. След цената, която НДСВ плати за участието си в тройната коалиция, трудно друга партия би се решила на такъв самоубийствен вариант. Ето защо се тестват нови формули за широки коалиции. Полза имат заплашените да се разделят с властта, брокерите посредници, чиято стойност в подобни ситуации рязко нараства, държавният глава, който при невъзможност на първите две най-големи политически сили да съставят правителство, има правомощията сам да определи на кого да връчи третия мандат. Аналог намирам, когато падна правителството на Филип Димитров и с мандата на ДПС беше съставен кабинетът "Беров". Тогава нямаше по-често използвани думи от "експерти", "професионалисти", "национално отговорни политици". Изобщо в най-новата ни история експертността в политиката винаги е била белият вход за сивите политически сделки, формулата, която ги облича в приемлива за публиката видимост. Прави се опит да се предпостави някаква форма на широка коалиция не само като обществено приемлива, но и като единствено възможна. Колкото повече хора повярват в нея, толкова по-малко ще отидат да гласуват. И тогава по логиката на самосбъдващото се предсказание тя може и да стане реалност.

Огнян Минчев, политолог: "Консенсусът" е маска на посткомунистическата олигархия

От тезите за експертно правителство и че всяка коалиция е по-добра от предсрочни избори, имат полза онези мошеници, които и в момента са на позиции и във властта, и зад властта, които ще използват експертния кабинет като маска, за да продължат да крадат. Президентът Георги Първанов е сред най-заинтересуваните. Той се опитва да нареди слаб кабинет, на който отново да може да тегли конците зад сцената. През 2001 г. започна бандитски цикъл в българската политика, в който зад високопарните приказки за "коалиция", "консенсус" и "национално единство" се осъществи интегритетът на криминалната посткомунистическа олигархия. Който приказва за коалиции и експертни кабинети, за национално разбирателство, е вълк под овча кожа. Той се стреми да запази статуквото. Днес опитите за задържане на това статукво са отчаяни. Не говорим, че след изборите не трябва да има коалиция, но ако има, трябва да е с ясен политически мандат и отговорност. Никакви експертни кабинети с цел отпред да се слагат марионетки, а зад тях да продължава грабежът без пряка политическа отговорност. Това е стремежът на Станишев, Доган, Първанов и техните хора. Всички манипулации с промени в изборното законодателство и пускането на марионетки, които да си вдигат рейтинга след получени папки от ДАНС, показват, че Станишев и Доган играят ва банк. И зад тях играе цялата олигархия. В тази игра върху Бойко Борисов и ГЕРБ се упражнява и ще бъде упражняван все по-силен натиск да приеме коалиране с настоящата криминална инфраструктура. Надявам се да не се поддаде.

Румяна Бъчварова, "Маркет линкс": Игра в полза на президента и малките партии

Тези изказвания са по-скоро ритуални - подготовка на групи електорат за допустимостта на политически компромиси. В този момент имат по-скоро формален характер. Тезата за експертен кабинет не изглежда сериозна, преди да са минали евроизборите, от чийто резултат ще зависи много. Ползата от това говорене е за президента Георги Първанов, за когото би се отворило широко поле да играе политическа роля и за по-малките партии. Първанов може да стане или "баща" на коалиция, или както го играе в момента - да бъде коректив на управлението. На малките играчи се подсказва теза за насърчаване на привържениците - от тях може да зависи кабинетът. Неясно защо се смята, че програмно или експертно правителство може да реши по-добре проблеми от партийно. Партийното е много по-заинтересувано да води успешна политика. А и няма пречка в такъв кабинет да бъдат поканени експерти. По-добре за обществото е да има предсрочни избори, ако не може да се състави правителство.

Татяна Буруджиева, политолог: Облагодетелствани биха били и БСП, и ГЕРБ

Тезата за програмно правителство е алиби за коалиция БСП - ГЕРБ. Логиката, включително и европейските тенденции, е в патова ситуация по-скоро да има експертен кабинет, който да бъде подкрепен от най-голямата лява и най-голямата дясна партия в парламента, за да има стабилност. Облагодетелствани при експертен кабинет биха били и БСП, и ГЕРБ. Най-логичната коалиция изглежда дясната, но тя би била убийствена за ГЕРБ, защото няма експерти. Партия, която не разполага с качествен потенциал, който да вкара във властта, рискува много. За ГЕРБ много по-удобно би било, ако няма мнозинство, да прехвърли отговорността и съответно вината на някой друг през експертно правителство. Такъв кабинет дава възможност често да си сменяш хората. По принцип експертен кабинет е и в интересите на БСП, защото при липса на мнозинство и при тази рязка конфронтация с ГЕРБ участието във властта би могло да стане единствено през експертен кабинет. Предупреждението на президента, че каква да е коалиция е по-добър вариант от нови избори, е свързано с нарасналата възможност той отново да бъде фактор при формирането на новия кабинет. Тезата за предсрочни избори винаги се свързва с Велико народно събрание и оттук със смяна на системата, тоест президентски режим. Тъй като тази теза често се вменява както на Бойко Борисов, така и на президента, може би Първанов говори, за да парира предварително такива обвинения.

Историята

Първото и единствено правителство, което може да се нарече програмно, е кабинетът на Димитър Попов (20 декември 1990 - 15 ноември 1991). То е създадено след падането на втория кабинет на Андрей Луканов. В него влязоха представители на БСП и СДС. Министрите от БСП и СДС формално не представляваха политическите си сили, но управляваха с тяхната подкрепа. Програмата на кабинета беше: да извърши монетарната част от икономическата реформа и да проведе новите парламентарни избори. Второто правителство, на което съставителите му слагаха този етикет, беше "Беров". То дойде след неполучения вот на доверие от синия кабинет на Филип Димитров през октомври 1991. Беше съставено с мандата на ДПС и подкрепата на отцепници от СДС и на БСП. Имаше и ясна опозиция - СДС. На въпроса на БНТ "чие е правителството" Юнал Лютфи от ДПС отговори след дълга пауза: "На България." "Правителството на Беров беше правителство на "Мултигруп" - пък гласеше прочутата фраза на служебния премиер Ренета Инджова месец след оставката му 1994 г. В следващите години темата за програмно или експертно управление периодично се възражда и се ползва за взаимни сондажи на намеренията на партиите. Обичайните лансирани за кандидат-премиери са предимно банкери и финансисти: лондонският професор по икономика и президентски съветник проф. Димитър Иванов, бившият финансов министър в кабинета на Беров Стоян Александров, бившият банкер Чавдар Кънчев.

От: http://dnevnik.bg/