Изборите като амнистия

Българските гангстери си намериха ново амплоа – ще стават народни избранници, ще представят България пред света в европарламента, а поданиците си – в родното Народното събрание. Пръв поведе хорото брат Пламен Галев от “първи частен град” Дупница – като реши да се кандидатира за мажоритарен кандидат в Кюстендилски избирателен окръг.

Ако събере необходимите десет хиляди подписа (а ще събере – аверите за какво са; смее ли някой да не се подпише – нали всички помнят какво можеха и правеха “братята” на свобода), избирателната комисия ще го регистрира до 13-ти юни – и той триумфално ще излезе от ареста, дето кисне от месеци насам за изнудване, организиране на престъпна група и прочее свойствени за един вор в законе дейности.

Как ли ще текат предизборните дебати с неговите опоненти тогава? Например с водача на листата на БСП Мая Манолова, която с такъв апломб защитаваше назначения от братята кмет на заседанията на Дупнишкия общински съвет – който кмет междувременно също премина в графата на подсъдимите? Как ли ще спорят с брата Галев всички онези партии, които под братското му крилце бяха сътворили пълен политически консунсус, безусловно регионално разбирателство?

Може би на някой умен журналист ще му дойде на ум добрата идея да направи телевизионен мост между Дупница и Плевен, та да могат Пламен Галев и Румен Петков да си говорят за съдбините на отечеството не край басейна на Алексей Петров, а пред целия български народ? Време е прочее цирк Балкански да свива шатрите си в Люлин – в Дупница е мястото на цирковете, там циркаджилъкът най-добре се харчи. И продуцентите от “Нова телевизия” да се готвят. След сагата с малък Тошко какъв по-голям удар за ВИП Брадър от това да привлече брат Пламен Галев?

Подир него обаче веднага запъплиха нови херои, тъй че конкуренцията ще да е голяма. Варненската РИК вече регистрира Веселин Данов и синът му Христо Данов за кандидат-депутати от листата на партия "Обединение на българските патриоти" на Юлий Абаджиев. Тези двамата са в ареста отдавна – още от септември миналата година,  по обвинения за създаване на престъпна група, склоняване към проституция, изнудване и пране на пари.

Имаше едно време, в което Веселин Данов се чувстваше дотолкова недосегаем, че даваше интервюта за това как в началото на прехода никога не се разделял с бухалката си – щото за сериозния мъж да излезе без бухалка било все едно каубоят да излезе без револвера си. По времето на тези откровения баща му беше шеф на Конституционния съд – и когато поверената му институция трябваше да гласува решение в полза на главния прокурор, Филчев деликатно намекваше за оставените на трупчета дела срещу сина му. И решението биваше гласувано... правилно.

Само че сега – уви – тези идилични времена са поотминали. Изглежда баща и син Даневи простодушно са се надявали, че е достатъчно да се кандидатират за депутати, за да се разделят с арестантските нарове. Да, ама не излезе така. Прокуратурата се оказа злопаметна и несправедлива спрямо двамата български патриоти. Вместо да ги пусне по живо и по здраво, тя ги остави в ареста – и им напомни, че кампанията за парламентарните избори още не е започнала – следоветелно ще трябва да почакат. Освен това спомена за едно специфично “освен” в текстовете на закона – а именно, че регистрирани кандидати не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност "освен в случаите на заварено тежко престъпление по време на предизборната кампания". Все пак решението още предстои – и според говорителя на окръжната прокуратура ако дойде ново искане относно депутатските мераци на Даневите, те ще го разгледат и ще се произнесат.

Примерът им обаче се оказа заразителен за морския град, който държи палмата на първенството по брой на общиски съветници в следствения арест. Друг един такъв – Иван Славков – попаднал в градския парламент с гласовете на ДПС и разследван заедно с Даневи за сродни дела, също обмислял да се включи в предизборната надпревара. Е, още не бил го доизмислил съвсем, но приятелите и роднините му настоявали за това. Вероятно ще склони, щом настояват. Няма да ги остави да се топят от мъка поради неговата липса. Не е ясно също и от коя партия ще се яви – но все ще се намери такава.

Всичко това звучи комично – но не е. Този масиран наплив на арестанти в кандидатските листи много ясно показва националната ни визия за това какво е политиката, как и кому служи тя. Плюс още едно подробност – набелязания от бандюгите път за превръщане на избирателния закон в закон за амнистия се оказа ефективен. Софийският градски съд (същият, дето се опитва служебна да бастиса синята коалиция) вече спря делото срещу Александър Томов, обвинен в присвояване на над 36 милиона от “Кремиковци” и в документно престъпление – точно на основание на това, че се кандидатира за европейския парламент от името на неговата партия “Българска социалдемокрация”. Томов гарантира, че след европейските ще се кандидатира и на парламентарните избори, и добави пред журналистите, че няма за какво да го питат дали по този начин не се измъква от наказателно преследване, защото е бил избиран в четири български парламента. Достойна позиция за един бивш вицепремиер, няма що.

С една дребна подробност – покрай него бе спряно и производството срещу останалите подсъдими по източването на “Кремиковци” – бившият изпълнителен директор на ЦСКА Александър Гарибов, членът на УС на "Кремиковци" АД Иван Иванов и директорът на фирма "Финметал" Божко Бонев. Така индулгенцията на избирателния закон се оказа колективна – и разпростираща се не само върху кандидатиралия се подсъдим, но и върху неговите съучастници.

Как ли ще изглежда България от гледна точка на външния свят при този прецедент: престъпници да бъдат пускани от арестта и делата срещу тях да бъдат спирани, защото се били кандидатирали за депутати? Можем визуално да си представим как, като махнем черния парцал от българския сегмент в инсталацията на Чорни “Ентропа”. Някой да е поел отговорност за това поредно наше позорище? Не, разбира се, тези законодателни възможности като че ли са ни дадени свише. Според Сергей Станишев кандидатурите на баща и син Даневи не правели добра услуга на България, въпреки че законът не ги ограничавал. И ни лук ял, ни лук мирисал. Ами кой всъщност го гласува този закон, уважаеми Сергей Дмитриевич? И тази калпава Конституция, чиито текстове позволяват подобни абсурди? Някой дали си спомня, че някога Нора Ананиева беше заявила, че БСП няма нужда от предизборна програма за изборите през 1991 г., защото Конституцията била тяхната програма?

Ето сега виждаме и плодовете й: българските апаши програмно излизат от каушите. И тяхното присъствие в листите е поредният начин да се отвратят и отблъснат българските избиратели – и да бъде пресечен пътят им към избирателните урни. И без това вече повече от половината от обитаващите тази територия вече нито се интересуват от политика, нито се надяват, че тя може да им помогне в каквото и да било.