Един ден, един живот*

Отказах се да редактирам повече текста, защото забравил почти всичко, което съм писал и реших, че ако има нещо за редактиране, ще разбера от коментарите. Приятно четене.

В едно малко селце, всеки ден възниквал спор за нещо. Карали се, биели се, понякога ставал и масов бой, в който участвали, почти всички с изключение на старците и мъдреците на селото. Често се биели за пари, за някоя красива жена, за обиди и т.н. Все делели нещо и все някой искал повече. В края на деня, всеки, който имал нужда от някаква медицинска помощ, получавал компрес и нещо за пиене. Младите се млатели почти всеки ден, мъжете по-малко участвали в разправиите, а старците и мъдреците гледали, но не се намесвали, не съдили никого, не давали акъл, а само наблюдавали. Няма и как да е иначе, те също се биели като млади и били преминали през това. Единственото, което правили е в края на деня да споделят малко разум с младите, да си простят всичко и да забравят нанесените обиди, измама с пари, откраднати пари, завист и ревност от влюбване и други. Някои от младите прощавали, други не чак толкова, но в крайна сметка изморени след цял ден работа и бой лягали да спят.
Това, което не знаели, е, че водата, която им давали да пият заличавали всичките им спомени от деня, като оставяла единствено най-важните и положителни неща. За добро или лошо, водата, която извирала там, също така имала и страничен ефект – на другия ден ги карала отново да проявяват едни от най-лошите си качества и черти и така отново се крадели, мамели и биели. Жените по някакъв начин били предпазени от отрицателния ефект на водата и се грижели за приятелите си, мъжете и децата си. Жените били опитвали да влеят малко разум и мъдрост в главите на мъжете, но страничния ефект от водата бил прекалено силен и ефектът бил твърде слаб. Ако ги оставят без вода, твърде дълго, могли да умрат от жажда, а и мъжете сами могли да си налеят, тъй като тя действала обезболяващо и лекувала по-бързо раните им. За това и мъжете предпочитали да пият вода.

Всеки ден някой дължал нещо на някого, биел или го биели и т.н. Общо взето всички били преминали през ролята на господари и роби, ограбващи и ограбени, обиждащи и обиждани и т.н. Всички преминавали през най-различни роли и когато на другия ден силният все още не се бил съвзел от боя от предишния ден и бил слаб, бил много удобна жертва и на най-слабия. Дори и най-слабия нямал страх от него, защото не помнил нищо от предишния ден, а страничния ефект от водата допринасяла за това да му тегли един бой и да му вземе парите например.

Така често побойника, който ставал най-богат от бой и взимане на пари, рано или късно бил твърде уморен и на другия ден групово го пребивали, за да му вземат парите, тъй като били останали без пари, които той им бил отнел предишните дни. Така рано или късно, всеки си получавал боя, който така щедро раздавал на другите. Всеки си връщал парите, които му били отнети и т.н. и т.н. Победителят днес, след дни най-много седмица, изморен и изнемощял се превръщал в най-лесната жертва и ако е събрал почти всички пари на другите, бил и най-апетитната мишена. След като му се отбивали, се възстановявал дълго, около седмица, две, а жените го завързвали за някое легло, тъй като от ефекта на водата може да тръгне пак да се бие, а бил още твърде слаб и можело, ако го пребият пак, да умре. Пускали го, когато бил достатъчно оздравял и силен за да работи, все пак трябвало и това да се прави и хората да ядат нещо.

На тях водата им влияела по друг начин. Вместо да се проявяват негативно, те ставали изключително добри, любящи, мили, вярващи, че някой ден, ще успеят да измъкнат синът, братът, мъжът или баща си от този кръг. Били постоянни, търпеливи и прощавали всичко. Мъдреците ги подкрепяли и когато се наложело им помагали, с каквото могат, за да убедят мъжете си да не се поддават на ефекта на водата.

Така след много години на побои, кражби, измами, лъжи, обиди, ревност и т.н. След като били изиграли всички възможни роли по няколко пъти и телата им вече не били толкова силни и млади, самата вода не им влияела толкова силно и малко по малко се отказвали да вършат такива неща и се превръщали в старци. За щастие някои от мъжете с времето се осъзнавали по-бързо, чрез силата на волята си, любовта и грижите на жените в селото и така по-бързо излизали от порочни кръг. Онези, които успявали да се поучат от грешките си и запалвали пламъка на любовта вътре в себе си ставали мъдреците на селото.

Така всички мъже си получавали, каквото им било взето и всички били живели и като господари и като роби, като крадци и окрадени и т.н. Ако някой бивал сериозно ранен, се възстановявал по-дълго и трудно и така имал възможност да се научи да се бори с ефекта на водата. За щастие убийства нямало, защото колкото и силен да бил ефектът на водата, дълбоко в себе си нещо ги спирало, преди да отнемат живот и виждали себе си в другия, а това миг преди да убият ги плашело до смърт и побягвали далеч от боя.

Мъдреците разбирали защо мъжете се биели, ала разбирали също, че не могат да ги променят дори и насила. Вече били преминали и през това и просто наблюдавали. Жените от своя страна не можели да не обичат децата, братята, мъжете и бащите си, а и водата им влияела много положително. Това, което не знаели жените в селото, било, че когато една жена умре, тя се прераждала в момче и за нея се като момче влезнало в цикъла на ефекта на водата, се грижели по същия начин, по който тя се грижела в предишния си живот за мъжете в селото, били нейни роднини или просто съселяни. Мъдреците от своя страна се прераждали, като жени. Старците също, но те трябвало да чакат, мъдреците да се преродят в жени, тъй като те приживе се били осъзнали по-рано и си отишли от земния живот по-осъзнати от тях.

Мъдреците разбирали тази истина, само по отношение прераждането на мъжете в селото. За това, какво става с жените след смъртта им, нямали и представа, но станали мъдреци се досещали, че все някой трябва да се прероди като мъж, за да има и мъже в селото. За добро и/или лошо, колкото и да се опитвали да предадат тази представа на жените, те никога не разбирали. Колкото и да опитвали, никога не се получавало. За това от мъдрец на мъдрец, се предавало и предположението, че това е отрицателният ефект, с който действала водата на жените.

Мъдреците разбира се споделяли тази истина, че когато умрат, ще се преродят като малки момичета и техните бъдещи майки ги учели на любов, търпение, милосърдие, постоянство и ред други добродетели.

По този начин, всеки осъзнат мъж, могъл прероден, като жена да се научи да обича още по-силно с цялото си сърце и да помага на мъжете, с каквото може - за да може, след това, когато се прероди отново, като мъж, да бъде обичан още по-силно и да му помагат с още повече ЛЮБОВ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ.

Нещо вътре в душите на всички им подсказвало, че най-доброто лекарство срещу отрицателния ефект на водата, била истинската ЛЮБОВ.

И така, кой знае, може би един ден порочният кръг да се прекъсне и всички малки момчета да могат лесно да осъзнаят отрицателния ефект на водата, да го преодоляват и преди да могат да направят нещо „лошо” спрямо някой друг да станат едни млади осъзнати мъже и порочният кръг да бъде прекъснат.

Заглавието е “Един ден, един живот”, защото всеки ден, всеки от мъжете живее малко по-различна роля от тази от предишния ден и тъй, като почти нищо не помни, за него това е, като един нов живот. Така всеки ден той живее един различен живот, една различна проява на лудостта, докато не се осъзнае.

Блогът на Георги Танев - http://az-moga.com/