Национални особености на европейските избори

Изборната кампания за Европейски парламент вече преваля, а европейското в нея така и не се появи. Или почти. Което отговаря на реалността и на факта, че две години след като България беше приета в Европейския съюз, страната е в ситуация не несбъдната промяна. Промяната, която вече трябваше да се усети поне в посока на утвърждаване на ценностите, от които България беше откъсната за половин век, не само не се състоя, но по парадоксален начин все повече се превръща в химера.

Защото за това време България потъна още повече в политическата корупция и псевдореформи, а името й се циментира в ЕС като страната членка, за която правилата на общността не важат и е неспособна да се справи с институционалния си хаос. За много българи равносметката от тези две години и половина е, че

времето беше върнато назад

Управлението на тройната коалиция успя да убие и илюзията, че и стандартът на живот, и стандартите в управлението и в правенето на политика, а и на бизнес ще станат поне малко по-европейски.

Корупцията, а в много случаи и откровената некадърност на администрацията лишиха страната и от възможността да се възползва и от материалната изгода от членството - еврофондовете. Жалко е, но

България не може да се похвали нито с изградена инфраструктура, нито със сектори в икономиката, които да се развиват реално със средствата от ЕС. Останахме си страната на дупките по пътищата и незавършените магистрали, на непрекъснато протестиращи за оцеляването си фермери и смачкана гражданска инициатива.

Под натиска на Европейската комисия все пак официално бяха въведени някакви европейски стандарти, но и те си останаха на хартия.

При такива условия напълно естествено е дебатът за европейското място на страната да бъде минимализиран в тази кампания. Много преди официалния й старт той беше успешно предотвратен и от

мръсни политически номера

- вдигане на изборната бариера, вкарване на политически опоненти в съдебнопроцедурни капани, черен пиар. Това, на което станахме свидетели, е безпрецедентно прекрачване на границите от една власт, която откровено показва, че няма да се спре пред нищо, за да запази позициите си. А в ролята на "обществени" защитници социолози оправдават случващото се с обяснението, че у нас политическата култура по принцип си е ниска и всъщност това иска електоратът.

Това е първата причина европейската идея да отсъства от тези избори. Втората е възприемането на евроизборите като генерална репетиция на вота за национален парламент. И плъзналите из страната политически играчи недвусмислено го показват.

За БСП и ДПС това е възможност да засекат една по-реална картина на нагласите към управлението, да парират в крачка евентуални предимства на опозицията и да стегнат редиците на електората си. След четиригодишно отсъствие от парламента и спорадични публични, предимно скандални изяви лидерът на ДПС Ахмед Доган е в акция по регионите си, за да напомни на избирателите си, че "нито една партия няма този дълбинен, интимен, фундаментален контакт" с тях. ДПС се бори най-малко за 20-те процента, или малко над 390 хил. гласа от предишния вот, осигурили му четирима представители в Европейския парламент.

По традиция преди избори БСП се сеща за втората буква от абревиатурата си и обяви кампания за "социална Европа". Надеждата й е да повтори успеха на Първанов преди първия му мандат, когато се самообяви за "социален президент". Въпреки грандиозния европейски провал социалистите са решили

да говорят за всичко като за успех

Защото всяко отстъпление от постигнатите на миналите евроизбори над 21% (равняващи се на близо 415 хил. избиратели) за партията ще означава опасност и за националните избори.

ГЕРБ, която се оказа първа сила за Европейски парламент през 2007 г. - с 21.68%, или 420 000 гласа, изпратили петима депутати в ЕП - трябва не само да задържи, но и да разшири позицията си, за да е сигурно, че ще диктува играта при сформирането на новата вътрешна власт.

"Не на Турция в Евросъюза" е кампанията, с която Волен Сидеров ще се опита да "презареди" поувехналия си образ на борец срещу "лошите" след четирите години на

удобна за властта опозиция

през които нерядко "Атака" действаше и като екип за бърза помощ, както се случи с връщането на нейни депутати в парламента, за да минат скандалните поправки в изборния закон. За "Атака" през 2007 г. гласуваха 275 237 души, или 14,2%, с което партията спечели 3 евромандата.

Най-голямата заплаха за атакистите е "резачката" на Яне Янев. С агресивната си кампания и масирано медийно присъствие РЗС със сигурност ще събере повече от взетите през 2007 г. 0.47%, или 9147 гласа. Засега въпросът е ще прескочи ли бариерата. Ако това стане, щурмът и на националния парламент ще е осигурен. Заради популярността на водача на листата си - еврокомисарят Меглена Кунева, НДСВ може да повтори успеха си да има представител в Европарламента, за което ще са нужни поне 120 хил. гласа, но в неговия случай този резултат ще е най-малко свързан с политическото му оцеляване и в националния парламент. За националните избори всъщност партията на Сакскобургготски вероятно ще е най-затруднена откъм послания след безкрайната поредица от политически компромиси, с която ще се запомни участието й в тройната коалиция.

След изкуствените законодателни и съдебни капани, заложени на "Синята коалиция", очакванията са тя да направи поне една крачка нагоре. През 2007 г. СДС беше подкрепен от 91 871 души и взе само 4.74%, а ДСБ от 84 350 души, или 4.35% - резултат, който остави и двете партии без представителство в Европарламента. Сегашната им кампания с основно послание - да върнем доверието на Европа към България, на практика ще покаже дали ще съумеят да върнат доверието на избирателите в България.

За ЛИДЕР, "Напред" и зелените евровотът ще е по-скоро тест за потенциала им да останат на политическата сцена.

От: http://dnevnik.bg/