Машата ЦИК и страха

Още една институция се включи в битката за служебна победа на БСП и ДПС: точно тази, която трябва да гарантира честни и свободни избори. Централната избирателна комисия отказа да впише Синята коалиция за парламентарните избори на пети юли – и с това доказа себе си като политически инструмент в ръцете на управляващите. Този инструмент е прост и отдавна известен по тези земи, а името му е от турски произход: маша. Централната избирателна комисия не е нищо повече от маша в ръцете на тези, които провалиха и опозориха страната ни.

След нейното решение вече всички граници са преминати – и няма как да не стигнем до неизбежния извод: България вече не е свободна и демократична държава. С това решение тя на практика се самоизключва от общността на цивилизованите народи и се вписва сред деспотиите – сред страните, управлявани от трагични призраци от миналото като Путин и Лукашенко.

Защото първото изискване, за да бъде призната една държава за свободна и демократична, е правото на избор – и в нормалните страни то е толкова свещено и неприкосновено, колкото свободата на словото или частната собственост. Когато тъкмо органът, който трябва да гарантира това основно гражданско право, престане да се съобразява със закона и започне да гласува политически пристрастни решения, това е сигурен белег, че демокрацията си е отишла и е дошла диктатурата. Справка: Русия, Белорус, Туркменистан и прочее островчета от ХХ век.

Точно това направи ЦИК: последва водещия пример на руската избирателна комисия. Наистина не съвсем докрай – Иван Костов и Мартин Димитров все още не са арестувани за неправилно пресичане на улица. Засега. Затова пък просто им отказаха участие в изборите. С гласуване.

Технологията е важна и симптоматична – тя прилича на роман на Кафка. Членовете на ЦИК отказаха да впишат синята коалиция, отказаха да дадат тридневен срок за представяне на нови документи, и – забележете – отказаха да гласуват и отказ от регистрация. Със забележително мнозинство от представителите на БСП, ДПС и представителя на „истинската опозиция” – „Атака”, те на практика отхвърлиха всички възможни варианти за гласуване. С което оставиха Синята коалиция да виси в нищото – не чрез решение, а чрез липсата на такова.

Аргументите? Биха били комични, ако не бяха симптом за крайната морална деградация на институциите в страната ни. ДПС и БСП отрекли правото на Мартин Димитров и Любов Панайотова да вземат политически решения от името на СДС. За тях – забележете – легитимният лидер продължавал да бъде Пламен Юруков, въпреки решението на Върховния административен съд, съгласно което Юруков не е лидер от ноември 2008 г., а до вписването на Мартин Димитров в регистрите партията се представлява от зам. председателя Любов Панайотова, чийто подпис стои под внесените в ЦИК документи. Когато представителите на НДСВ в комисията цитирали решението на ВАС, отговорът бил, че това решение се отнася до изборите на европейски парламент, но не и до парламентарните избори. И – забележете – че решението не отговаряло на закона за избор на народни представители, а ЦИК трябва да се съобрази именно със закона.

Следователно ЦИК отказва да приеме легитимното решение на най-висшата съдебна инстанция в България. И прави това въз основа на смехотворното решение на по-нисша такава: манипулацията на СГС, чийто шеф Светлин Михайлов се е самокандидатирал за нов мандат и чака да бъде назначен. Следователно не друг, а самата Централна избирателна комисия спазва закона само когато и отърва – и го тълкува по политическа целесъобразност! И това е институцията която материализира волята на българите като суверен на властта. За какви честни и свободни избори може да става дума изобщо, след като тази институция невъзмутимо демострира откровена и драстична политическа пристрастност на своите решения?

От поредния опит за служебна победа на управляващите следват два основни извода. Първият е, че управляващите са готови да прегазят закона, да манипулират и да основното право на българските граждани – само и само да останат на власт. И вторият е, че ги е страх. Много ги е страх. Реагират бясно и безогледно – като натикано в ъгъла зверче.

От реакцията им прочее си личи и от кого ги е страх. Не от „Атака”, не от „Напред”, не от моторната резачка на Яне Янев, не дори и от ГЕРБ. Страх  ги е от Синята коалиция. И този страх е реалният гласоводител за предстоящите избори. Ако искаме тези, дето досега крадоха и позоряха България, да ги няма, е редно да гласуваме за тези, от които ги е страх – а не за техните клонинги.

Между впрочем – като стана дума за последните – маските паднаха. Окончателно и безвъзвратно. Няма по-верен показател за това какво всъщност представлява „Атака” от гласуването на техния представител в ЦИК по този позорен казус. Няма по-верен показател за това кому служи Яне Янев от факта, че тъкмо БСП го покрива пред искането на председателя на комисията по вътрешен ред и сигурност да бъдат проверени неговите конткати с ДАНС. Няма по-верен показател за измекярщината на Юруков, Радонов, Гацев и компания от пълното съвпадение между техните претенции и становищата на столетницата. Ясно е кой за кого работи и кой кой е – остава само да реализираме тази яснота чрез своя глас.