Министър Миков и министър Начев – некои аналогии

Гръмна поредния скандал в държавата – оказа се, че часове след трагедията край Ямбол на 28 май, при която загиналите са вече 17 души, вътрешният министър Михаил Миков е бил на светско парти в резиденция „Лозенец” – по-точно на  купон по повод рождения ден на новоизбрания председател на Апелативния съд Веселин Пенгезов. Същият, чийто избор предизвика негодувания и протести в съюза на съдиите.

Същият ден – веднага след като научи за събитието – министерския съвет обяви следващия ден – 29 май, за ден на национален траур. Министрите прекъснаха заседанието си, министър-председателят се отправи към мястото на трагичния инцидент. Партии спряха предизборната си кампания, цяла серия празнувания бяха отменени – дори и най-невинните, като премиери на книги например.

 Тъгуването по гибелта на погиналите обаче очевидно не е по вкуса на родния Мики Маус. Сигурно в Ямбол още са миели кръвта на убитите или са търсели кръводарители да спасяват оцелелите, когато вътрешния ни министър се е кипрел на рождения ден на този очевидно много важен за БСП магистрат. На който между впрочем изобщо не му е минало през ум да отложи своя празник. Нито пък на купищата бизнесмени и висши магистрати – да не отидат в наетата специално за това парти резиденция. И са имали, разбира се, едно голямо оправдание – надлежно използвано за случая, за да се обясни, че няма основания за оставката на министър Миков. Денят за траур е бил обявен за 29-ти август, а те са празнували на 28-ми – в самия ден на трагедията. Което ги оневинява с пълна сила.

Това е цинично. Хора, които могат да си го позволят, са съвсем очевидно лишени от нравствени сетива. Може ли една трагедия да се случи и ти да тъгуваш на следващия ден, след като в самия ден на случването й си празнувал? Какъв смисъл има тогава самият ден на траур – освен като лицемерен ритуал, докато всъщност на тях изобщо не им пука за трагедията? Или траурът се отнася само за простосмъртните, а ВИП персоните не ги полазва? Нямаше ли нейде из Конституцията текст, според който високата нравственост беше едно от изискванията към висшите магистрати? Това случайно някак си да важи за Веселин Пенгезов? За каква нравственост изобщо можем да говорим – и каква справедливост би отстоявал магистрат, за когото купонът за рождения му ден е по-важен от болката по гибелта на загиналите мърцина българи?

Това е цинично, но не е върха на цинизма. Върха на цинизма е другаде. Два дни след този срамотен рожден ден Михаил Миков поиска оставката на своя заместник Румен Андреев – и незабавно получи съответния указ за уволнението му от президента на републиката. Причината – Румен Андреев бил засечен на рожден ден на свой колега в „Континентал плаза” – на 29-ти, в деня на национален траур. Другите висши полицаи, присъствали на празненството, също получиха наказания. Следователно да се веселиш, когато се е случила трагедия, все пак е осъдително – според президента и според самия Михаил Миков. А осъдително ли е да накажеш някого за поруганата скръб по загиналите – за едно безобразие, което самият ти си извършил само ден преди това – а, г-н министър? И още: осъдително ли е да подпишете указ за уволнението на един зам. министър, а да не обелите и дума за поискалия тази оставка министър – след като е извършил дословно същата простъпка – а, г-н президент?

Впрочем злите езици говорят, че самият Първанов също е бил на злополучния рожден ден. Разбира се, неговият пресцентър отрече. "Тези дни президентът не е посещавал никакви празненства", заяви президентския прессекретар Бойка Башлиева. Проблемът е, че по същия начин същият пресцентър отричаше и когато президентът бе на лов за вълци край Симитли в деня, в който страната ни бе в национален траур заради деветте жертви във влака София – Кардам. На никакав лов не е ходил – смутолевяха тогава паникьосаните прес-труженици. А после се оказа, че все пак е бил на лов именно там, в Симитли, че бодигардовете му са организирали голяма хайка от горски работници, които сетне забравили дори да върнат в града, и че високопоставения авджия не сварил да удари вълк, а се задоволил с някаква пършива лисица. Как при това положение човек да повярва на подобни уверения? Президентът може с пълна сила да се окаже рецидивист в погазването на националния траур.

Не че подобни традиции липсват в МВР – едно ведомство, не по-малко срамно от президентството в тъжните десетилетия на най-новата ни история. През 1996 г. Любомир Начев, вътрешен министър от кабинета на Жан Виденов, бе засечен в особено приятната компания на манекенки часове след като трима полицаи бяха разстреляни при една доста рехаво регламентирана акция. Тогава – ако не ме лъже паметта – нямаше обявен траур. Сега има. И въпреки това Начев бе принуден да подаде оставка, която премиерът Жан Виденов незабавно прие. Сега... какво се получава сега?

Получава се лакмус. Обществото има възможност да види дали Сергей Станишев е на висотата поне на Жан Виденов – предишния социалистически премиер, докарал страната ни до сродно с днешното дередже. Още повече, че настоящият случай е много по-непростим от морална гледна точка. Защото едно да се забавляваш с някакви манекенки в деня, в който са убити твои колеги, си е обикновено дебелокожие и цинизъм. Но да уволниш свой заместник за такава цинична постъпка – след като ти самият си я извършил на предишния ден, подигравайки се именно по този начин с кръвта на загиналите и с уважението към скръбта на техните близки – това вече е цинизъм на квадрат. Та как ще постъпите в този случай, на фона на своя предшественик – а, г-н премиер?