Да отвлечеш държава

Били ли сте в Сомалия? Предлагам да не избързвате с отговора и да се огледате наоколо, а аз в това време ще ви разказвам за тази африканска република…

Сомалия, която съществува само на географските карти, няма атрибути на централна власт, нито единна валута. Всъщност тя се състои от цели три държави, които също не са истински държави. На юг е държавата Сомалия със столица Могадишу, но целият свят се е отказал да я нарича държава. На север е държавата Сомалиленд със столица Харгиса, но никой досега не е пожелал да признае такава държава. По средата е държавата Пунтленд със столица Босасо, която никога не е претендирала да бъде държава.

През 1993 г., когато диктаторът Мохамед Айдид прекалява със зверствата дори по африканските стандарти, САЩ опитват да въведат някакъв ред в тази объркана територия. Но като суперсила, действаща тъкмо от името на реда, Америка предизвиква суперхаос тъкмо там, където цари пълният хаос. В резултат анархията в Сомалия се разраства, защото властта отива в ръцете на многобройните племенни вождове, всеки от които е един малък Мохамед Айдид.

Години наред тези диктаторчета воюват помежду си и плячкосват всичко, до което успеят да се докопат. В един момент обаче се оказва, че Сомалия е напълно опоскана и тъй като никой племенен вожд не умее нищо друго, освен да краде, единственият изход е да се намерят нови територии за грабежи. И те ги откриват! В Индийския океан. За техен късмет през Аденския залив край северния бряг на Сомалия минава пътят към Суецкия канал. Годишно оттам преминават над 20 000 търговски кораба, които подлежат на ограбване, а екипажите им - на отвличане.

Постепенно сомалийските пирати започват да атакуват в огромен район - чак до Сейшелските острови. И не само това: превръщат се в институция. Превръщат се дори в Държавата Сомалия, защото с тях преговарят САЩ, Холандия, Германия, Франция. Те са легитимното представителство на сомалийския "народ". И пак те са основоположниците на Първата пиратска република в света.

Тук спирам напоителния разказ за Сомалия, за да попитам:

а когато се оглеждахте наоколо, забелязахте ли държава?

Видяхте ли правителство, съд, главен прокурор, президент? Забелязахте ли хора, на които да се доверите и които ще се доверят на вас?

Предлагам да не прибързвате с възраженията, а аз в това време ще продължа да разказвам...

България има всички атрибути на истинска държава, т.е. съществува като такава не само на географските карти. През последните 20 години в нея се провеждат избори, а от известно време насам тя е член на Европейския съюз. Аналогията със Сомалия, иначе казано, изглежда пресилена, защото какви племенни вождове и какви пирати, моля ви се, да очакваме тук?

ОК, ще докажа обратното, но преди това държа да ви върна към статия на Вера Мутафчиева от средата на 90-те. Тя се казваше "Кърджалийско време" и в нея се описваше какво се случва при разпада на Османската империя в края на XVIII век:

Султанът, зает да управлява центъра, изпуска от очи аяните, т.е. местните велможи. Малките владетели своеволно разширяват пълномощията си, за да установят тотална власт над дадените им за управление земи. В същото време те продължават да пускат по някой и друг "келепир" на раята, защото им е нужна симпатията й. От един момент нататък обаче аянинът става все по-зависим от хранениците си, които междувременно е въоръжил, за да извършват съответните грабежи от взаимна полза. Населението също разбира, че няма смисъл да произвежда, след като утре ще му вземат всичко. Ето защо плячката започва да не стига, интересите се преплитат, а юнаците се множат, привлечени от сладкия живот.

Първата им работа е да се обърнат срещу довчерашния си покровител, който не е в състояние да ги "храни", след което да си извоюват автономия и да тръгнат по други аянства, където още се намира нещичко за обиране. Централната власт, разбира се, е в течение на случващото се, но предпочита да се прави, че въобще не го забелязва. А и вече е късно - тя е безсилна да удържи хаоса и затова го оставя да върлува където и както си иска...

Повтарям: това се отнасяше за средата на 90-те. Това е България от близкото минало. Това е Сомалия днес. Но това е и

България утре - още по-сомалийска и още по-кърджалийска

въпреки че Вера Мутафчиева беше голям оптимист и твърдеше, че кърджалиите/пирати/мутри все някога ще се изтребят помежду си, тъй че добре неуправляемият хаос ще доведе поне до лошо управляем ред.

Е, не стана така. Защото, ако местните племенни вождове в Сомалия се превърнаха в пирати, то кърджалиите в България станаха аяни. И ако наистина сте се оглеждали внимателно, би трябвало да сте видели как те отвлякоха държавата:

- Един си отвлече Конституционния съд, за да си пробута мажоритарните мандати.

- Други отвлякоха няколко съдилища и цялата Централна избирателна комисия, за да запушат всички пътища за някаква алтернатива.

- Трети похитиха градове и паланки, а сега са на път да окупират страната, за да избегнат и без това мижавото българско правосъдие.

- Четвърти ограбиха еврофондовете.

- Пети - и остатъчния усет за приличие.

Всички те обаче извършиха покушение не само над държавата. Те похитиха и собствения ни живот. Защото

откупът за отвлечената нормалност се плаща тъкмо от нас

- било когато се качваме на 30-годишни "Чавдар"-и без ръчна спирачка, било когато ни се подиграват да избираме между пиратите и клонингите на пиратите…

И още твърдите, че не сте били в Сомалия? Не, всички бяхме там. Бяхме там и в края на XVIII век, и в средата на 90-те години. А днес дори я надминахме. За разлика от Сомалия нашите пирати не станаха институции - институциите станаха пирати. И пак за разлика от Сомалия не бяхме несъществуваща държава, но се превърнахме в такава.

Между другото в Аденския залив години наред патрулират военни кораби на САЩ и страни от Европейския съюз, които и до днес не могат да се справят със сомалийските пирати. Едно - защото пиратите имат подкрепа "на суша" и друго - понеже Редът все още не е в състояние да схване логиката на Хаоса.

По тази причина приятното плаване на отвлечени кораби и държави ще продължава. Надалеч, все по-надалеч. Докато изчезнат зад хоризонта.