Министерско шушукане

България е сред държавите, в които на продаваните от търговците цигари е задължително да има писмено предупреждение за вредата от пушенето за здравето на пушещия и за околните. Мярката е въведена вече от доста години, но в този период тютюнопушенето не само не е намаляло, но на сравнителна база с други страни и народи българите излизат на челно място в света по отношение на този порок. С други думи: пише, но какво от това!

Боя се, че абсолютното същото се случва с предупрежденията от рекламните предизборни клипове, които завършват с мантрата, че купуването на гласове е престъпление. Някой да се стряска? Съмнявам се. Кое ли сериозно престъпление е наказано? А търговията с гласове би трябвало да се преследва жестоко и да се квалифицира като тежко нарушение на закона.

Близко до невероятното е точно „стотниците” да се откажат от „бизнеса си” ( „стотници” наричат на жаргон роботърговците, които пазаруват души и ги „опаковат” при продажбата им на едро по сто броя на партийните централи).

Истината е, че тук е погазен самият респект от закона. Полицаите използват думата „респектиране” само за украсяване на синините, които са причинил някому и то в случай, че изобщо се стигне до коментари по темата. Иначе как да очакваме по ( хранителната) верига да се задействат обществените инстинкти в превенцията на престъпността, когато МВР има катастрофално ниско доверие сред гражданите, а правосъдието се люшка между демонстративния отказ от такова до всякакви куриози, като пряката намеса в изборния процес в изгода на управляващите и във вреда на парламентарната опозиция?

МВР, в лицето на своя министър Миков, обаче има респект от…Христо Стоичков. Той се включи по свое желание в предаване на „Нова телевизия”, в което Миков едва ли не беше готов да набие своя опонент от ГЕРБ Цветан Цветанов, репликирайки го агресивно на всяка дума, но на централното нападение на футболиста срещу неговата министерска персона не посмя и гък да каже. Не само мълча, но дори клатеше глава като да се съгласява ( да бъде хокан на висок глас по телефона).

Нищо чудно, че Стоичков разви нападението, поднови го вече лично в друго телевизионно студио и този път в отсъствието на Миков директно го нарече лъжец, като пак му нареди какво да прави във ведомството, на което е шеф – например да възстанови уволнения си заместник Румен Андреев.

Тук не става дума да се вземе страна между атакуващия футболист и (не)отбраняващия се министър – кой е прав и кой крив е друга тема. Въпросът е, че един толкова важен началник в държавата губи дар слово пред една футболна звезда – вероятно от предизборен страх. Някак не е хубаво за партията да се кара с един човек, когото стадионите аплодират, точно когато очакваш народната любов да се излее в твоя полза в урните.

Министърът няма куража и доблестта да защити едно свое решение, взето току-що. Уволнил е не кого да е, а заместника си. Сериозна работа е това. Но е крайно несериозно само ден след това да не можеш да се обосновеш. Това ли е примерът на самоуважение, който дава той в тази огромна йерархична структура, каквато е МВР? И как десетките хиляди служители на ведомството да го уважават, след като не уважава себе си?

А би могъл да отвърне на Стоичков по същия начин , по които засече Цветанов, че по време на деня за национален траур при катастрофата на влака „София- Кардам” Бойко Борисов е бил на веселба и това е отразено с негова усмихната снимка в пресата. Съответно Миков можеше да припомни на Стоичков и за синята лампа, с която незаконно си пробиваше път по българските пътища, и за ритниците, които раздаде на един български фотограф в Испания и…сигурно знае достатъчно. Но мълча.

Ей така, по целесъобразност, мълчи законът, който се прилага според нуждите на управляващите. Така е в държавата, в която мандатоносителят изобщо не стъпва на работното си място в парламента, а премиерът, без да е работил и ден в живота си друго,освен партийна работа, кара държавния трамвай по релси, които сам си измисля. Дори и на Брюксел се кара, че не му пращат комисари като помощници да си карат заедно, че да споделят отговорността за това шофиране през просото.

Тъй че ще падне отново голямо купуване на гласове. Примерът с незачитането на правилата е не просто заразителен, той си е направо задължителен за всеки, които иска да изкара някой лев от конюнктурата . „Така правят всички”, както се казва в едноименната опера на Моцарт, в която се говори за предсказуемата изневяра.

Колкото и да се чудим на предсказуемата измама, която всеки път ни „изненадва”, тя си има причина и както обикновено е „вмирисването откъм главата”. Единствената разлика е, че този път направо вони.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/