АЕЦ "Белене" и енергийната сигурност на ЕС

На 8 май в Чехия се състоя дългоочакваната среща под егидата на Европейския съюз, чиято главна тема беше тръбопроводът “Набуко”. Интересно е, че срещата съвпадна с окончателното решение на българското правителство да вземе участие в работата по конкурентния руски проект “Южен поток”.
Малцина забелязаха обаче, че важен епизод от водещите се в Москва преговори стана опитът на България да постави своето участие в проекта “Южен поток” в зависимост от финансирането от Русия на собствената й атомна програма. Тръбопроводите може и да се явяват главен източник за заглавията във вестниците, но източник на бъдещото електричество за българите ще бъдат не те, а АЕЦ. А що се отнася до съгласието на България да участва в “Южен поток”, то то показва какви изкривени последствия може да има сблъсъкът между енергийните и екологичните интереси в Евросъюза.

България е една от малкото държави в Европа, която стопроцентово зависи от доставките на природен газ от Русия. Тя пострада от газовата криза през 2009 година особено тежко. Януарското спиране на доставките привлече вниманието на световната общественост към тревожната степен на зависимост на страната от Русия и дори накара местния парламент за кратко да се върне към мислите за повторно пускане на затворените руски реактори. И въпреки че тази стъпка би нарушила условията за влизането на България в ЕС, тя подчертава отдавнашните предпочитания на властта към атомната енергия като ключов фактор за енергийна независимост.

За съжаление световната финансова криза не можеше да настъпи в по-неподходящо за реализирането на българските атомни амбиции време. През 2005 година, когато принадлежащата на държавата Национална електрическа компания обяви намерението си да построи около град Белене два 1000-мегаватови реактора с лека вода, България беше яхнала вълната на бързия растеж на БВП, кредитите бяха евтини, а притокът на чуждестранни капитали – голям. През последните осем месеца обаче страната преживя рязък обратен завой. Чуждестранните инвеститори се разочароваха от Централна и Източна Европа, което принуди София да се обърне за помощ за проекта “Белене” към Кремъл.

Министър-председателят Сергей Станишев избра момента за преговорите по “Южен поток” чудесно. Освен че ще даде на “Газпром” уникална възможност да заобиколи Украйна, България е един от малкото възможни маршрути между Черно море и Италия - основното направление за износ на газ по “Южен поток”. Българското правителство изчисли, че участието в проекта ще донесе допълнителни пет милиарда долара, които ще бъдат насочени за финансиране на Белене. И дори газовият проект да задълбочи зависимостта на България от Русия, производството на атомна енергия за вътрешно потребление ще засили самостоятелността на страната и ще намали отрицателните последствия от възможните прекъсвания на доставките за в бъдеще.

Също толкова важно е, че възраждащата се програма за развитие на атомния отрасъл в България може да стане решение на проблема с поставените от Евросъюза условия за намаляване на емисиите въглероден диоксид. Според новите правила до 2020 година България е длъжна рязко да снижи нивото на отделяни парникови газове. Това е доста трудна задача за държавата, която в момента произвежда 44 процента от елекроенергията си от въглища. За разлика от богатите страни-членки като например Германия, България не може да си позволи щедри субсидии за слънчевата енергетика, нито пък да събира самостоятелно огромни суми, нужни за финансиране на мащабни проекти за използване на енергията на вятъра и приливите. Основната алтернатива за България – това е атомната енергетика, но недостигът на финансиране тормози правителството.

Въпреки явните предимства от реализацията на проекта “Белене”, молбата на Станишев за финансова помощ от Русия предизвика масови протести на парламентарната опозиция, което принуди правителството да заеме отбранителна позиция. “Защо всички започват да треперят, когато (някой) каже, че България ще вземе заем от Русия?”, попита Петър Кънев от управляващата Българска социалистическа партия. “Какво, руските пари да не са по-лоши от кувейтските, оманските или някои други?” Ясно е, е руските пари не са по-лоши, но допълнителните непреки разходи могат да бъдат по-различни. Особено лошо ще стане, ако Кремъл успее да получи дял от АЕЦ “Белене”, изцяло или частично, както предложи министърът на икономиката Петър Димитров.

Затова опитът на България да се договори за “Южен поток” е показателен, тъй като демонстрира начините, по които държавите-членки в източната граница на Европа се приспособяват към новата ситуация в енергетиката. ЕС няма единна вътрешна енергийна политика и точно затова България се ангажира с Русия двустранно, без подкрепата на Брюксел и на европейските държави. Когато в миналото България се изправяше пред подобни предизвикателства, тя се справяше лошо с по-могъщите си съседи. А предимството на София в преговорите с Москва ще изчезне щом “Южен поток” бъде финализиран.

Това ще постави нерешени въпроси и в частност въпроса за структурата на правото на собственост върху съвместно предприятие, което ще експлоатира участъка от газопровода на българска територия – далеч от непрозрачното царство на “Газпром”. Или както зловещо отбеляза вицепремиерът на руското правителство Игор Сечин: “Важно е (българите) да се съгласят да участват… останалото ще решим на ниво компании.”

От другата страна на Атлантика стремежите на Русия да поеме контрола над стратегическите активи в Евросъюза както и преди се възприемат като заплаха за нарастваща несъразмерна намеса на Русия в работите на новите членове на НАТО и близките съюзници на САЩ. Докато Америка е заета с други дела, “Газпром” се опитва да увеличи влиянието си в Европа по необичайни и оригинални начини. Вашингтон е длъжен и занапред да поддържа усилията на Брюксел да отбие ЕС от руския газ. Но докато Европа се мъчи да постигне консенсус за енергийната сигурност, Кремъл ще продължи да затяга хватката си.

*Питър Доран е научен сътрудник по енергийна безопасност в Центъра за европейски политически анализи и главен редактор на Central Europe Digest.

От: http://e-vestnik.bg/