ХЪШОВЕТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ!

Не ме разбирайте зле. Това не са ония «немили-недраги» от Букурещките кръчми, от сръбската легия и Одеските бардаци, мечтаещи да оставят белите си кокали по билото на Балкана за свободата на татковината си. Те са бягали от Отоманската  империя и са били не повече от няколко стотин души. Десет пъти повече от тях обаче са си изкарвали хляба в Истамбул, тоест от същата тая Отоманска империя.

 Днешните доброзорни бегълци са близо един милион и половина и са побегнали от собствената си татковина  такава, каквато са я наследили от Българската комунистическа партия,  да търсят прехрана за семействата и роднините си.

 Малко от тях споменават думата «свобода», но тя е в основата на тяхното бягство – бягство от страна, в която «свободата и правото на щастие» за петдесет години бяха само мираж. Когато пясъчните кули на комунизма се сринаха,  на тях им казаха, че са свободни да идат където поискат и да работят каквото могат. С една дума, експортирана опасна опозиционна маса от млади хора, за които живот в татковината няма. Хитър ход! Партията си омива ръцете от всякаква отговорност за работа, щастие и свобода за огромна маса хора, най-продуктиваната част на нацията. Така партията си осигурява свобода за безнаказан грабеж и числово везните при избори се накланят определено в нейна полза. 

 Беше време, и то съвсем наскоро, когато БСП мислеше, че ще прикътка тези хора, или поне някои от тях, обратно в отечеството с обещания за добра работа и добри пари.  Тая идея обаче много бързо увехна по една крайно интересна причина: емигрантите не се хващат на въдицата, нито стръвта на въдицата си заслужава да я лапнеш. Напротив, повечето се подиграват на тая идея, излязла от премиер, възпитан в духа на ЦК на БКП, която повече прилича на вдъхновено пропагандно мероприятие по случай рождения ден на Георги Димитров, отколкото на реалистично предложение.

Идеята увехна и по друга причина: много скоро птичите мозъци на партийните стратези загреха, че емигрантите се връщат като опасен изборен потенциал. Минаха много години, откак тези хора за пръв път откриха Европа и Америка.  За много от емигрантите, особено квалифицираните, вратите към по-добър живот постепенно се отваряха; те всички научиха как функционират западните демокрации и пазарната икономика. Дори и сезонните български работници по фермите на западна Европа научиха как да се интегрират в местното общество и как да използват привилегиите и постиженията на държави с развита икономика. Българите са добри и изпълнителни работници в чужбина.  Да прилъгваш тия хора с лицемерни обещания не хваща дикиш. Те не си идват вече само от носталгия по родното място, а със съзнанието, че България като част от обща Европа им дължи много повече, и преди всичко правителствена отговорност за техните съдби.

Разюздани партийни мафиози им показват недвусмислено, че родината им е там, където им е добре, а това не е България на Станишев – демонстративен наследник на ЦК на БКП, или България на ченге-президент.

Ако не беше огромния финансов принос на българската емиграция, властта на тройната коалиция нямаше да просъществува и една седмица и българите в чужбина все по-ясно осъзнават този факт. Това осъзнаване е едно от големите главоболия на властта. Това осъзнаване се нуждае само от организирана форма на действие, за да се превърне в сила, с която ще бъде принудена  да се съобразява всяка власт.

Българската емиграция е най-силния европеизиращ фактор на страната. На нея ефтини манипулативни трикове вече не й минават, а беззаконието, изплувало като шуга на повърхността на живота, няма да спечели нейните гласове. Това са хората, които не искат страната им да стои с единия крак в Европа, а с другия в Русия.

Блогът на Николай Флоров - http://nflorov.blogspot.com