За честта на българските магистрати

Комисията по етика към Висшия съдебен съвет взела решение: членовете на съвета, които в деня на трагедията в Ямбол, при която загинаха 17 българи, се веселиха на юбилея на генерал Веселин Пенгезов, току-що избран от тях за председател на Софийския апелативен съд, не са уронили по никакъв начин честта и достойнството на българската магистратура. Особеното в случая е, че да бъде разгледан този казус е било предложено от председателя на комисията Цони Цонев, който... сам е бил сред тези, които са се веселили на партито в правителствената резиденция в Лозенец.

Да поискаш комисията по етика да те оправдае за очевдано нарушение на етичните норми, след като на всичкото отгоре си председател на същата – ето това е достойно действие, което разкрива до дъно и мисленето, и душицата на българския магистрат. (Не на всички, разбира се. Но на тези от ВСС – със сигурност.)

Когато са отивали към въпросното празненство, висшите магистрати, които по нормите на Конституцията и Съдебния закон следва да притежават високи нравствени качества, вече са знаели, че правителството е обявило следващия ден за ден на национален траур. И сигурно са си мислели, отивайки да почетат избрания от тях и любим на БСП генерал, срещу когото между впрочем има производство за корупция – е, какво пък толкоз, все пак денят за траур е утре, а днес можем и да си повеселим.

Вероятно така си е мислил и министър Миков, отивайки на същото празненство. Което не му попречи по-сетне да уволни своя зам.министър Румен Андреев за абсолютно същото деяние. И не му попречи сетне да назове искането на оставката му по този повод „кафеджийска история”. Кой знае защо обаче, не намери сили да произнесе същото определение и в ефир, когато Христо Стоичков му поиска оставката и го нарече какъв ли не: защото според футболната легенда партито на Румен Андреев в „Плаза” било благотворително и събирало пари за сираците на загинали полицаи, което очевидно не може да се каже за ВИП приема на Пенгезов.

И още една дребна, но показателна подробност за това парти – и за честта на българския магистрат. Генералът поканил целокупният ВСС на своя юбилей, магистратите обаче решили в крайна сметка тяхното достойно съсловие да бъде представено само от Цони Цонев и Георги Гатев. Решили, обаче на празненството не отишли само те. Гилдията била представена още и от Иван Колев, Георги Шопов и Стефан Петров от ВСС, председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов (същият, който изпълни поръчката на БСП и ДПС за осигуряване на служебна победа в изборите, като без каквито и да е нормални основания блокира делото за регистрацията на Мартин Димитров), зам.-шефовете на Върховния касационен съд Марио Бобатинов, Гроздан Илиев и Симеон Чаначев, бившият шеф на Върховния съд Иван Григоров.

Достойна компания, нали? Но етичната комисия към ВСС е отсъдила бързо и категорично: няма нарушена норма на етичния кодекс на магистратите и затова никой от посетилите партито такива не може да бъде санкциониран. Ясно и категорично – като Станишевото „Не!” на въпроса ще поиска ли оставката на Миков по същия случай.

Съвсем очевидно е: етичният кодекс на магистратите и нормалния човешки морал са два различни неща, които нямат допирни точки помежду си. Премиерът на България пък няма нужда и от етичен кодекс, тъй като самото понятие етика му е чуждо  или най-малкото – безразлично. Кръвта на загиналите е измита, случаят е забравен. Толкоз!