Какво избираме?

В неделя отново има риск да се припознаем. Надали ще объркаме предпочитаните кандидати или партии, но почти е сигурно, че ще сбъркаме причината, поради която сме застанали пред урните. Всъщност подозрението е следното: че ще изберем верния според нас кандидат, но за неподходящата работа. Всичко, което знаем за приоритетите на българските граждани, насочва към този извод. Остава да видим защо става това.

Според сайта на европейския парламент бъдещите депутати ще определят нашето лично бъдеще заедно с това на още 500 милиона други европейски граждани. По тази причина се твърди, че трябва да гласуваме - за да не стане така, че после да се сърдим на онзи, който е избрал вместо нас. Но работата е там, че българските граждани не се интересуват от посочените 500 милиона души. Те не се интересуват дори и от далеч по-малобройните жители на собствения им полуостров. Този драматичен извод е заложен в изследването на европейските ценности, проведено във всички страни на континента. От него се разбира, че сред ценностните приоритети на българите напълно отсъстват три групи: жителите на балканския регион, на Европа и на човечеството. За най-ценно се смята семейството, а в съвсем (ама съвсем) незначителна степен като ценност е разглеждан и жителят на собствения квартал и на страната. Тези данни означават много неща, но сред тях и това, че в страната има драстичен дефицит на способността да се изгражда общност. И понеже в неделя се избират представители именно на общност, при това на една от най-големите в света, можем да предположим, че от България ще постъпи изкривен сигнал. Към Брюксел ще тръгнат депутати, на които дадени групи симпатизират, но не непременно депутати, реално отстояващи каузите на дадена общност. Наистина България далеч не е единственият член на ЕС, който откликва на грешно разбран въпрос. Но това е твърде съмнителна утеха.

Темите на Европейския парламент в следващия му мандат са другият сюжет, който не съвпада с българския дневен ред. Предизборната кампания вече е към своя край, но в нея почти не се чуха обичайните "за" и "против" каузите, разглеждани или предстоящи за разглеждане в Брюксел. Причината не е само в това, че европейските избори сякаш се сляха с националните и поради това се загуби от поглед тяхната специфика. Причината не е и само в това, че локалните интереси и локалният говор заглушиха малкото кандидати, които са на висотата на изискванията към тях. Причината е в недостатъчното усещане за принадлежност към каузи от по-мащабно естество. А също и в систематичното избягване на чувството за съпричастност. В местния слух "съпричастност" обикновено отеква като "наивност".

Да повторим: грешно формулираните въпроси и грешно поставените изисквания пред кандидатите за европейски парламент далеч не са български патент. Те са болест, широко разпространена сред новите членове на ЕС и едвам-едвам отшумяваща сред по-старите членове. Но въпросът никога не е бил в това колко приятели по нещастие могат да се издирят на континента, а в това дали е постижимо едно по-уместно бъдеще. В българския случай то е напълно възможно. Тук все още няма забележима антиевропейска партия, пък и доверието в институциите на ЕС е по-високо от това в националните. Дори и участието на гражданите в тези избори не е сред най-ниските в ЕС (макар че в абсолютни стойности се приближава към скандалните показатели). Миналия път в България гласуваха 28.6%, но това съвсем не е толкова драматичен резултат, колкото са 16-те процента, гласували в Словакия, и 20-те процента, гласували в Полша. На фона на тези проценти, които намаляват от вот на вот във всички страни, самият ЕС сега е изправен пред свообразен тест за неговата легитимност. Въпросът е как страните, България включително, биха могли да участват в обсъждането на този проблем - със съпричастност, а не с игнориране на общността.

Татяна Ваксберг е журналистка и експерт по институционални изследвания във фондация "РискМонитор". Автор е на книгата "Милошевич и трибуналът" и на филма "Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио "Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика.

От: http://dnevnik.bg/