Любомир Канов По улицата се разхождат няколко свещеника с автомати под расата и тъкмо когато подминават една сграда, тя се срутва спонтанно, затрупвайки хора и коли. Всред грохота от сгромолясването и прахта, те изваждат автоматите и започват да стрелят по седналите недалеч посетители на едно кафене.
Всички се разбягват, чуват се стонове наранени и умиращи хора. От входа на близкия gym излизат по анцуг няколко набити хора с бръснати глави и залягат из храстите, отвръщайки на огъня, като същевременно крещят, че те са “барети”. Върху голите им глави няма никакви барети. По нататък, върху едно малко възвишенийце, човек с маска и кожено яке наблюдава през бинокъл огнестрелната битка, която се развива в подножието на хълма.
След известно време казва на човекът до него, който впрочем също е с бръсната глава, - “Къде е дистанционното?” Човъкът му го подава сервилно и срамежливо запушва уши. Чува се взрив и в далечината се вижда как лети и се премята из въздуха джип “Кайен”. “Засега сме два на нула!...”- промълвява коженото яке и вдига долната си челюст под ъгъл спрямо хоризонта, с което заприличва на Бенито Мусолини по време на карнавал във Венеция.
В по-заден план се забелязват мургави хора, които се движат в разгъната бойна формация от колесници, които всъщност са каруци. Конете препускат в кариер. Те наобикалят един висок електрически стълб, спират конете и се хвърлят върху него от всички страни. Започват да се катерят и да късат с ръце металните проводници, някои падат ударени от 20000 волта токов удар и започват да пушат на земята като запален от някого изсъхнал торф.
В една от каруците се оказва, че има сателитна антена и телевизор работещ с автомобилен акумулатор. На екрана се появява глава на човек, който е вложил огромни усилия да опъне косата си назад, но въпреки това не е успял да образува никакво чело. Челото му всъщност започва направо от веждите. Той започва да чете от лист с крайно гъгнив глас нещо, което дълго време е неразбираемо, но постепенно става ясно, че човекът възхвалява Президентството. Този човек е самият Президент.
Оцелелите цигани се събират около телевизора и започват да танцуват кючек. След малко в полето се появява кола Майбах, от нея слиза дебел млад циганин със златна верига с кръст около врата и с пачка пари в ръка. Той започва да ги раздава на кючекиращите, към които се присъединяват 12-13 годишни проститутки от близката магистрала. Всички кършат тазове и започват да припяват групово: ”Избори..избори...дай ми кинти, на- ти глас...Избории, избории...”
В полето още пушат запалените тела. Скоро започват да димят и недалечните сметища, натрупани от местните жители и преминаващите отвреме-навреме номади. По всичките околни дървета се веят пластмасови торбички, а пушекът полека-лека замъглява хоризонта.
На магистралата са се скрили в храстите няколко дебели полицаи и пушат, от което димът става още по гъст. Те спират едно Мазерати, използвайки лошата видимост, обаче след като виждат, че в багажника има отвлечен човек, козируват и се скриват отново в храстите. Звуците на кючека заглухват в далечината, вероятно в посока на избирателните пунктове. Магистралата свършва. Поставен е знак, на който пише: EUROPE със стрелка сочеща в обратната посока.