Защо мен не ме е страх да гласувам за малка партия

Едно от твърденията, които чувам напоследък от малкото си приятели и познати, решили въобще да гласуват е „аз ще гласувам за голяма партия, защото има по-голям шанс така да противодействам, в противен случай гласът ми отива и в тези, срещу които искам да гласувам“.

Не мога дори да опиша колко ме дразни този израз, но е изключително популярен.

Още в самото си изречение се вижда, че вота е негативен а не позитивен. Не се гласува ЗА този, а се гласува ПРОТИВ онзи. Ако въобще се гласува, то ще е по начин, по-който най-директно да се противодейства.

Хората не се идентифицират с политическите сили. Те се идентифицират с това, което не искат да се повтори. Поне този мандат.

Всички гласове, които ще вземе ГЕРБ или Синята Коалиция няма да са защото хората искат ТЕ да управляват. А ще са защото хората са насъскани и не искат още един мандат да управляват другите. И ако те спечелят, съгласно утвърдената традиция, още на местните избори, ще започне да се вижда, че ГЕРБ и Синята Коалиция ще започнат да губят избиратели, защото година-две след мандата, ще се види публично, че нищо съществено не се е променило (тъй като промяната може да изисква време, или пък не зависи пряко от съответните политици), а скандали ще са се нароили, дали поради заложените политически бомби (и СДС, и НДСВ, и Тройната коалиция сега залагат бомби във вида на трудни и непопулярни решения на следващото правителство) дали поради други причини. Вероятно на по-следващите избори следващата управляваща коалиция (защото от сега е ясно, че единична партия няма да може да управлява) ще загуби. Както винаги до сега. Сигурен съм, че тук някой горд и заслепен политически избирател на тия или ония ще скокне и ще каже „няма да стане така“. Но това би било нерационално. Ние днес можем само да предполагаме, а не да знаем бъдещето. И предположението, че така няма да се случи ще е базирано на душевна надежда, а предположението, че така ще се случи ще е базирано на 20 годишна политическа традиция без пропуск. Достатъчно е да видим в прекалено богатата на избори история на държавата от 1990 насам и дали това НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО дори веднъж (а такъв случай няма) – дори БСП, изключително силна в местните избори (и с най-голямата структура), дефакто ги загуби срещу ГЕРБ на последните (макар както всяка политическа сила, те да се опитаха да изкарат загубата победа), и нямаме водеща партия повторила мандат, ако изключим ДПС, като участие в коалиция (за това и бизнеса разчитащ на положително отношение от управлението се е ориентирал към тях, и това вече не е турска партия, вижте и политическият съвет, това вече е истинската Българска бизнес партия, която въпреки социалните интереси на избирателите си, е дефакто дясно либерална, без значение какво твърди публично).

Аз персонално считам Българският избирател за инстинктивно невероятно мъдър. Макар политически представители не повторили мандат (имаме едва три довършени мандата в последните над 8 правителства, при това за единият трябва да си обърна душата, за да го нарека такъв, тъй като имаше практически пълен ремонт на кабинета на половината мандат, и след това редовни смени на министри всеки месец) да реват колко глупав бил избирателят дефакто, защото не ги преизбирал. Обаче можете да си представите, че ако изборите са реално единственият истински контролен механизъм допуснат на гражданското общество или избирателите за момента у нас (все още нямат толкова голямо влияние протестите, няма граждански организации, които да участват в контролни органи, граждани и граждански организации не могат да сезират контролните органи, и съда пряко или без пряк интерес, не могат да провеждат референдуми със задължителен характер, нямат право на частично самоуправление или коуправление, не могат да сезират конституционният съд, а използването на Евро контролните органи е все още непознато, и среща сериозен отпор от Българските политици, с твърдения „не опетнявайте държавата“) то намаляването на подкрепата и дефакто не повтарянето на мандат е единственият начин, по който Българина показва, че той не е доволен от начинът, по който се развива държавата, корупцията, реваншизма, стандарта си, бавните реформи в очакваните посоки, унищожаването на природата. Имаме ли дори един единствен министър председател до момента, който да не е обвиняван в корупция и да не е водено дело срещу него? Ами министерство? Може би това, че още няма особено много доказани случаи, не означава, че в действителност не е имало корупция и това са само слухове. Ако бе така, доверието в съдебната система щеше да стои високо. Дефакто нито една политическа сила, нито едно правителство, не могат да се похвалят с чисто минало. За това и новият феномен у нас (от поне последните 10 години) е да се преливат гласове от негативният вот във формации не участвали във властта, най-малко от много време. Не е ли това причината за успеха на НДСВ и за очевидният успех на ГЕРБ, Атака и подобни (АТАКА например събират повече гласове в последните няколко избора, отколкото управлявали партии)?

Аз приемам правото на всеки да гласува негативно. И кампаниите поне от Виденото време (ако не винаги до сега) са били негативни. Дори сега – Нова Зора си има „Бой Костов“ а Синята коалиция пък има рекламна кампания „ако не гласуваш за нас или Герб значи искаш БСП и ДПС във властта“. Тоест какви сме ние? Ние сме алтернативата на БСП и ДПС, може да не сме добри, ама не сме ония. А те какви са? Те са алтернативата „да не дойде Костов пак, а ако сте го забравили, това беше оня дето ....“ (и следва лош списък, с който може да се похвали абсолютно всеки бил в управлението). Атака? Атака били алтернативата на Турция да не влезе в ЕС. Може живота ви дори да се влоши, ама няма да имате Турски мюсюлмански поробители, тъй като ще изберете православните поробители.

Една особеност негативната кампания във време на негативно настроение, е че тя дефакто не работи истински. Няма нужда да давам примера Стоянов-Бонев. Това просто не променя нагласата на избирателя да гласува негативно. Да плашиш тези, които са решили да гласуват за Костов, с Костов е безсмислено. Защото тях не ги интересува какво е правил Костов. Нито ги интересува какво ще прави. Те не гласуват за него, не го харесват, това не е въобще условие за гласуването за него. Те гласуват за него, защото искат да гласуват против сегашното статукво. И обратно, кампанията „ако не гласуваш за нас, гласуваш за БСП и ДПС“, няма да промени мнението на страхуващите се от реваншизъм, или нехаресващите Костов и опитващи да стоят независими. Не се повишава и изборната активност. Напротив, намалява се, тъй като всеки вече знае, че всеки друг е крив. Това го пиша от толкова много време, от толкова много избори, и то е толкова очевидно, че е направо риторично.

Лично мен обаче не ме е страх от изборите. Не ме е страх, който и да дойде на власт. Не ме е страх да не гласувам. Не ме е страх нито от Костов, нито от ДПС, защото започвам да усещам, че гражданското общество започва да работи. Малко по малко младежите се променят. Малко по малко законодателството се променя. Малко по малко все още (макар да има голямо желание за) нецензурираната комуникация по Интернет започва да става все по и по влиятелна, и организира гражданите срещу очевидни несправедливости. Общественият живот става все по динамичен, наглостите все по видни, правата и обратна връзка, все по директни. Въпреки все още доминиращите неуспехи в борбата срещу несправедливостта или беззаконието, не можем да не отбележим и успехите на гражданите в последните години – движенията за запазването на природата, Странджа (чието застрояване бе подкрепено от ред представители на местната власт, съд, строителен контрол, еко министерството), движенията срещу събирането на трафичните данни, от които вече се страхува дори едно време безкрайно властното МВР (та вече праща секретни писма, проекти и промени в законите), спонтанните Интернет организирания (от които се страхува властта, така че да иска да промени законът за митингите) и подобни. И това са успехи на ГРАЖДАНИТЕ, а не успехи на БСП, Костов, Сидеров, Борисов или който и да е политик.

И аз като гражданин искам да направя следващата крачка. Искам да спра да гласувам против „Комунистите“ или против „Костовистите“. Искам да почна да гласувам „ЗА ПРОГРАМА“, за посока, за да полагам по-малко усилия после да коригирам управлението.

Което обаче се оказва изключително трудно тези избори. На пръстите на едната ми ръка се броят тези, които имат публикувани програми. И няма такива, дето да не са кръчмарски (от 10 точки написани на мазно листче в кръчма). И нито една партия няма програма за ЕП. Ако се абстрахираме от Зелените, никой няма и повече от ДВЕ ЦЕЛИ В ЕП!?!?! Това изражда напълно изборите за ЕП и ги превръща във форма на вътрешните ни избори. А за мен ЕП изборите са дори по-важни от вътрешните избори, тъй като в следващият мандат ЕС или ще се разпадне, или ще се превърне в държава от типа на САЩ (Лисабонското споразумение), и всичко това е от изключително важно значение за оцеляването на собствената ни държава, съществуваща в последните 130 години само поради динамичните интереси и васалство на различни велики сили. Дефакто ние в момента сме в единственият момент в Българската история за последните поне 1100 години, когато не само, че можем да си избираме на кого да сме васални, но дори да влияем на васалитета. При това пряко. При това с право на преференциялен избор. Да пропиляваме този уникален шанс би било грозно спрямо нас самите и спрямо децата ни. А ние сякаш го проспиваме. Никаква ЕП кампания не се проведе. Само критикарска кампания за НС.

И мен не ме е страх да гласувам за малките партии. Нещо повече, аз предпочитам да се идентифицирам с тях. Защото аз не искам да гласувам ПРОТИВ, а искам да гласувам ЗА. Ако моята партия или моите избраници не влязат в парламента, какво от това? Аз съм гласувал за себе си. А другите, ще ги контролирам с гражданската си съвест, права и протести.

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/