Социална панацея или затворени в нищета?!

Дълго време се чудех как може „да се възползваме и да спечелим” от кризата, както ни убеждаваха управляващите, но едва сега разбрах. Във време когато за гражданска смелост и модерност се счита намаляване ролята на държавата в различните икономически и социални сектори, за да бъде спасена социалната помощ утре, чрез засилване на несигурността (веднага!), министерството, което остана настрани от всички скандали за злоупотреби с европейски средства, очевидно е на път да създаде система от механизми, които ще бъдат много по-опасни от следенето в интернет или подслушването на телефонните разговори.

Само за две години и половина членство в ЕС и милиарди левове на разположение по различните програми, се стигна до ситуация, в която почти всеки пети човек е картотекиран, проследяван за действията си в работно време (а понякога и след това) или наблюдаван. Претекст е разбира се или квалификацията на необразованите, преквалификацията на безработни, без особени шансове за намиране на работа, социалното подпомагане на „рискови” групи (предимно етнически малцинства) и се стигне до осигуряването на децата в домовете за настаняване, които са бъдещи техни целеви групи.

Цялото това „регулиране” на новия пролетариат се извършва главно чрез посредничеството на различните структури на социалното министерство, чрез изтънчени механизми, директно интегрирани в програмите за защита, подпомагане, квалификация и преквалификация. А иначе достойният за уважение стремеж към по-голяма ефикасност на социалното действие води до поставянето на бедното население под изключително стриктно наблюдение. Чрез различните процедури и начини за намеса, които постоянно се модернизират (вижте колко нови и гъвкави схеми ще бъдат стартирани само през настоящия месец), може би се опитват да намалят до минимум рисковете, произтичащи от населението, с което са натоварени. Това се случва извън системата на МВР. А за да има синхрон, и те не губят време само с разрешаване на вътрешните си проблеми, а трескаво оптимизират и детайлизират своите механизми за контрол и наблюдение, така че да има унисон и „системата за третиране на бедността” да заработи (това са например последните засекретени писма до парламентарната комисия за вътрешен ред и сигурност).

Това се случва не защото са социалисти, а защото са все същите стари комунисти. Не може да бъде помощ това да върнеш работните места на още 42 000 новобезработни, а да не положиш и минимални усилия да подкрепиш предприятията, където същите тези хора ще се размотават без работа, но на половин работен ден. Да преквалифицираш дългогодишен машинен инженер в оператор на шевна машина не е успешен проект, а затваряне в нищета…

Ето как, накратко функционира „социалното” у нас.

Блогът на Тодор Павлов - http://todorppavlov.wordpress.com/