ВЪЗХВАЛА НА НАГЛОСТТА

Като следвам светлия пример на Еразъм, искам да кажа и аз няколко думи по темата за наглостта, която намирам, че е ключова за България. И да я възхваля искрено, защото наглостта в тази страна създава реалности от нов вид, които изобщо нямаше да съществуват, ако не беше нейна светлост толкова жива в народната ни парапсихология.

Възхвалявам например наглостта на министър Ивайло Калфин, кандидат за евродепутат, и неговата любима Българска социалистическа партия, за която се твърди, че е бивша комунистическа, но не е. Наглостта да се обади вчера по телефона на личната ми майка и лично, макар на запис, да и обясни защо тя трябва да гласува за комунистите.

От една страна, ще каже някой – лошо, защото някой си позволява грубо да нахлува в личния живот на хората и да им говори глупости. Лошо, защото въпросният Калфин се е опитал да излъже по телефона колко добре е управлявала личната му партия през последните четири години, та затова заслужава доверие да управлява още поне четири, ако не и четиридесет и четири. Лошо, защото майка ми не се е хванала – тъй като е пенсионер, а не идиот. И лошо, защото напразно комунистите са си похарчили жълтите стотинки, спастрени от членския внос на своите членове-пенсионери, с които правят кампанията си.

Но от друга страна заслужава възхвала наглостта на същия този министър Ивайло Калфин, защото кога иначе на родната ми майчица ще и падне случай да говори лично с министъра, макар той на запис, и тя да му наговори лично всички онези неща, които е искала да му каже през последните четири години. Макар той на запис.

Другият кандидат-наглец, подходящ за възхвала, е министър Михаил Миков, когото депутатите и гражданското общество в България пет пъти вече гонят като муха от опита на повереното му министерство да следи беззаконно и безконтролно кореспонденцията ни в глобалното село Интернет, а той напира шести път – и към поповата къща напира. Зер, попадията май нещо му е харесала…..И как няма да му хареса тази истинска информационно закръглена попадия, без която рицарите на плаща и кинжала се оказват кръгли некадърници. Друг е въпросът, че те и доскоро, докато никой не им регламентираше достъпа до попадията, пак си се оказваха пълни некадърници.

Но искрено възхвалявам в случая наглостта на министър Миков по няколко причини. Първата е заради неговото упорство и способността му да измисля толкова начини да заобиколи закона, че ако беше се захванал с частен бизнес, досега непременно щеше да е сред българските олигарси. Не е ясно само дали сред вече отстреляните или сред още неотстреляните. Втората причина е в това, че министър Миков с наглостта си доказва само колко прогнила е системата на МВР, която не може да работи в рамките на закона, а иска винаги да е извън него. Третата причина е, че с наглостта си той и неговите некадърници сплотяват гражданското общество и го учат как да оцелява, как да се бори и да устоява правата на всички в условията на безогледна комунистическо-ченгеджийска наглост.

Още един кандидат за слава, чиято наглост непременно трябва да бъде възхвалена, е премиерът Сергей Станишев. Без да е кандидат за евродепутат, от праймтайма на телевизора той всяка вечер обяснява на хората как трябва да гласуват за него. Ама това вече няма да го коментирам. Само ще го възхвалявам. Ето как:

- ако от наглост се умираше, тези и доста други хора около тях вече щяха да са в един по-добър свят, не в този, който те и предците им създадоха.

- на наглия не можеш да обясниш, че е нагъл, защото е нагъл.

- в България не Съединението, а Наглостта прави силата.

Последното да се счита като предложение за промяна на онзи девиз, дето виси над Парламента със страшна сила.

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/