Евроизборите – кой спечели и кой загуби от тях

В девет часа тази сутрин ЦИК обяви междинните резултати от изборите за Европейски парламент при стопроцентова извадка от протоколите. Впрочем междинността се състои в липсата на пълна яснота за разпределението на мандатите – докато кои партии преминават бариерата и с какъв резултат е вече безпощадно ясно.

Най-радостното е, че България потвърди общата тенденция на тези избори, които в европейски мащаб завършиха с победа за десницата и с катастрофа за левицата. Българскията принос в това отношение: ГЕРБ  е първа политическа сила с 24.48% и с 627693 гласа, докато Коалиция за България крета далеч назад с 18.59% и  476618 гласа.

Разликата между първия и втория е близо 6 %  и повече от 150 000 гласа – от което следва и един страничен извод: Галъп с Кънчо Стойчев и прочее поръчкови социолози, които буквално в последния момент твърдяха, че БСП настига ГЕРБ и дори го надминава, да си ядат ушите. Същите очевидно работят за червеното, но така, както го правят, вече са излезли на червено с доверието.

Другата голяма интрига беше ще успее ли или ще се провали Синята коалиция. Въпреки всички съдебни и административни удари под кръста, въпреки предателствата на мекеретата на ДПС в СДС и водопада от жалби до ЦИК-ове, РИК-ове и съдилища, въпреки прекрояването на изборния закон с цел служебното елиминиране на десницата, Синята коалиция успя. Преди създаването й ДСБ имаше около процент рейтинг, а СДС – около три. Сега – заедно – двете партии вземат 7,99 % от гласовете. Сами при предишните евроизбори те не успяха да вкарат нито един евродепутат. Сега успяват – и най-вероятно ще имат двама представители в европарламента.

Най-важното обаче е, че Синята коалиция успя да мобилизира част от латентната си елеткторална периферия – онези разочаровани демократи, изгубили вярата в политическото си представителство и забравили пътя към избирателните урни. А тази периферия е твърде обширна – и ако потъналите в нея избиратели успеят да разчетат сегашния успех на синьото като залог за бъдещи успехи, най-вероятно традиционната десница ще се представи много по-убедително на парламентарните избори.

Има обаче и още един урок, който демократите трябва да разчетат – колко важно е да се гласува. Само една стотна от процента дели Синята коалиция от НДСВ – другата голяма изненада на тези избори – които спечелиха точно 8 процента. Тази стотна от процента се изразява реално с няколко десетки избиратели. Ако стотина разочаровани и съмняващи се демократи бяха успели да надмогнат своите разочарования и съмнения, сега Синята коалиция щеше да бъде не шестата, а петата политическа сила – и вторият й евродепутат щеше да бъде сигурен.

Още една добра новина: клонингите и мюретата на БСП този път губят играта. Нито РЗС, нито “Лидер” ще имат представители в европарламента – въпреки профуканите милиони и стотиците билбордове с френетичния стопаджия Яне – и въпреки съвсем очевидното гласуване под натиск в полза на “Лидер” – и преливането на електорална кръв от ДПС в определени райони. Партията на Ковачки (който междувременно чистосърдечно си призна как обикалял работниците си, за да ги убеди да гласуват по лидерски), се разминава с изборната бариера само няколко стотни от процента – докато Яне с неговите 4.69% очевидно изначално е нямал шанс.

Проблемът им е, че този изборен провал несъмнено ще бъде разчетен и като сигнал за парламентарните изборни – и привличането на блуждаещи електорални единици ще се окаже вече непосилна задача – ще трябва да разчитат изцяло на купуването, а там конкуренцията е голяма.

НДСВ обаче, която беше де факто отписана от тройната коалиция и буквално натирена в електоралното небитие, успя да спечели цели две места в Европарламента. По-точно казано: тези гласове бяха спечелени не толкова от НДСВ, колкото от Меглена Кунева – единствения еврокомисар сред българските кандидат-депутати. Цялата кампания на царистите беше издържана в този ключ: гласувайте за Меглена Кунева.

Хората гласуваха и останаха излъгани – защото тя съвсем няма намерение да зарязва позициите си на еврокомисар: функциите й в този случай се изчерпват в нещо средно между електоралният локомотив и примамката за наивници. Евродепутати прочее ще бъдат следващите по листата. Това поставя въпроса: ами на парламентарните избори? Коя ще бъде тази авторитетна и относително поне прилична фигура, която с появата си да подмени определено неприличната царска партия?

При откроването на предизборната си кампания Доган поиска пълна мобилизация от своя електорат и пет места в европарламента – с едно повече от спечелените на предишните избори. Спечели три – и претърпя чувствителна електорална загуба – но пак на изглеждаше недоволен на даданета след евровота пресконференция. Изглеждаше така, както обикновено си изглежда – нагъл. Вероятно защото липсващите гласове вероятно избощо не са липсващи – а са подарени, дадени под наем или направо продадени – примерно на “Лидер”. Доган изглежда просто има интерес от известно снишаване, за да не се развихри работеща в полза на Волен Сидеров анти-депесарска истерия. Освен това знае, че евроизборите са важни, но парламентарните са по-важни от тях. Много, много по-важни. И пренапрягането на изборната воля, както и масираното екскурзиантско присъствие е по-добре да бъде оставено за тогава.

Взирайки се в отделните партийни и коалиционни успехи и неуспехи обаче, не трябва да изпъскаме от поглед общата картина от тези избори. От тях – очаквано – спечели ГЕРБ, не толкова очаквано спечелиха Синята коалиция и НДСВ. Резултатите ще пренаредят донякъде политическата карта на България – нейното цялостно внушенние обаче е тревожно, защото вещае един доста пъстър, а следователно и непредвидим парламент. Парламент, в който ще е трудно да се направи, а още по-трудно ще е да се удържи правителство. В който ще се водят трудни политически преговори и в който ще се правят трудно смилаеми компромиси.

Затова е много важно българските избиратели да се мобилизират и да се откажат от разните експериментални вотове, а също и от предпочитанията си към ходенето за гъби – вместо към ходенето до урните. Само по такъв начин може да бъде преодоляна очертаващата се сега патова ситуация, при която поради изравнените позиции оттляво и отдясно е невъзможно да се направи правителство – и следователни трябва или да се провеждат нови избори, или да се прави тъй наречената “широка коалиция” – което всъщност значи всички във властта – и само българските граждани вън от нея.

И двете перспективи са определено негативни. Първата – защото освен че въвежда хаос и непредвидимост, дава задълго цялата страна в ръцете на служебен кабинет – сиреч в ръцете на Гоце. Втората – защото култивира политически цинизъм. А от този бурен си имаме предостатъчно.