СТАНИШЕВ: ЗА БОГА, БРАТЯ, НЕ ЕКСТРАПОЛИРАЙТЕ

В нощта след изборите за Европейски парламент другарят Станишев очевидно си беше харесал думата “екстраполирам” и си я ползваше на общо основание, като “Отче наш”, но в отрицателен смисъл, с призива да не го правим.

И `що да не я хареса, тя е една наистина чудесна дума, стига да знае човек к`во значи.

Аз например не знаех и първоначално си помислих, че, има нещо общо с думата популация и други подобни. После реших, че, преведен на български, премиерският призив означава “да не полираме допълнително /захаросваме, сиропираме, обонбонваме или порозовяваме до пембе/ околната действителност”. Във всеки случай – да не го правим повече от него самия, когато говори за твърде големите успехи, постигнати през последните четири години от правителството на тройната коалиция. Ама се оказа, че не било така.

Оказа се, че “да не екстраполираме” означава да не пренасяме механично една реалност върху друга, в случая – резултатите от отминалия вече европейски вот да не ги пренасяме механично като резултати от бъдещия вот за български парламент.

След това откритие, нямаше как да не се учудя на призива на другаря Станишев, защото не е честно да забраняваш на народа си да ползва могъщ политически инструмент като екстраполацията, а да го пазиш само за себе си. Къде отива социалистическият принцип на солидарността и социалната справедливост? Ако бях негов критик, щях да го критикувам за това, но тъй като не съм, само ще припомня някои факти.

Например по време на своето управление другарят Станишев съвсем очевидно екстраполира другаря Ивайло Калфин от пионер, с тенденция да стане комсомолец, като се съди по светналия му поглед, първо във външен министър, а сега и в евродепутат. Екстраполира немалка сума европейски пари от фондове, предназначени за България, във фондове, недостъпни за България. Екстраполира относително, макар много относително, добър – и все още неизтекъл – енергиен договор с Русия в по-лош. Екстраполира несъществуващите български магистрали в още по-несъществуващи. И така нататък, да не хабим килобайтите.

Но всъщност за мен най-интересна е екстраполацията, която другарят Станишев, съзнателно или не, прави, между 1989 и 2009 година, като казва да не екстраполираме резултатите от миналите избори в резултати от бъдещите. И по-точно страховете, които прозират в тази негова екстраполация, свързани с падането на комунизма в България.

По-скоро обаче смятам, че като умен човек другарят Станишев напълно съзнателно изпитва тези страхове. Изпитва ги, защото знае, че, за разлика от преди 20 години, през 2009-та падането на комунизма тук би могло да бъде окончателно. И то не заради големия управленски потенциал на Бойко Борисов или който и да било друг, който ще го довърши. Не заради лошия реваншист Иван Костов, който като се намести отново във властта, направо ще реже глави. Ама на живо. Не виртуално, както рязаха неговата, за да я залепят в един клип на мястото на бойкоборисовата. Не! А то е, защото другарят Станишев и собствената му партия ще изпаднат в пълна безтегловност, тъй като не могат да бъдат проевропейска опозиция, просто не знаят как. Пък и такава свободна политическа ниша няма да има.

Сигурно е, че каквото и да е следващо правителство в България /съставено без БСП, ДПС и Атака/, пред каквито и да било вътрешни и външни трудности да се изправи, то поне ще опитва да се придържа към възможно най-близко сътрудничество с ЕС. В този смисъл, то ще прави обратното на сегашното комунистическо управление. И как тогава комунистите в опозиция ще го критикуват? За какво? За това, че откъсва България от руската орбита и я приближава към Европа? За това, че провежда реформи в съгласие с европейските принципи и досегашните критики на Блюксел? За това, че се бори с престъпността и корупцията?

И тогава комунистите ще бъдат изправени пред красив избор. Те или ще трябва да станат по-европейци от дявола, или ще трябва да станат антиевропейци, каквито всъщност са. И в двата случая не могат да оцелеят, защото не могат да го направят.

В първия – защото не могат да го направят изобщо. Те не са способни да скъсат с проруските си рефлекси, да предложат по-сериозни вътрешни реформи от това нищо, което вече видяхме да реформират усилено, не могат да скъсат пъпната връв, която ги свързва със собствените им чеда /или изчадия/ от ченгеджийско-подземния свят.

Във втория случай пак не могат да оцелеят, защото едно е да бъдеш антиевропейска и антинатовска опозиция преди членството в ЕС и НАТО, друго е да бъдеш такава опозиция в условията на членство.

Тоест, другарят Станишев начело на една опозиционна БСП в сегашните условия вече няма да може да екстраполира привидност върху привидност, както направи навремето другарят Лилов, когато превърна БКП в БСП. За разлика от него, Станишев няма как да превърне БСП отново в БКП или в нещо трето и да оцелее политически. Няма да може също да екстраполира антидемократичните рефлекси на партията си в продемократични, макар и с цялото съзнание, че това е откровена мимикрия, както направи предшественикът му Първанов.

Изобщо, другарят Станишев ще се окаже в невъзможност да екстраполира каквото и да било. Дори може би и себе си от министър-председател в обикновен гражданин и затова ще се чувства огорчен и неразбран. И за да не се чувства така, отсега призовава и всички нас да не екстраполираме. Ама на времето, когато Димитър Попов призова българите, за Бога, да не купуват, те пак купуваха.

Та и сега така – ние, българите, инстинктивно ще продължим да си екстраполираме резултатите от европейските избори върху националните, независимо какво казва, мисли и смята другарят Станишев. Защото ние, българите, като чуем думата екстраполация, заприличва ни на по-познатата дума популация. А оттам веднага се сещаме и за думата копулация, както и за някои далеч по-нецензурни думи, които обаче нямат връзка с тази история, защото не се римуват съвсем правилно.

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/