Корупционната държава

Коропцията е най-тежкия проблем, пред който е изправена страната ни – това е основният извод, който може да се направи от годишния доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Значимостта на този проблем е нарастнала повече от два пъти през мандата на управлението на тройната коалиция: от 31 % през март 2004 г. до 64,7 % през 2008 г. – и това е вероятно основната характеристика за това управление. Бракът по сметка между БСП, ДПС и НДСВ доведе до своя закономерен резултат – превръщането на България в корупционна държава.

Данните са наистина смайваши – дори за милата родна картинка, с която сме свикнали днес и тук. Според тях в България се извършват средно по 2 100 000 “корупционна трансакции” годишно. Иначе казано – кажи речи всеки трети българин подкупва или бива подкупван поне веднъж в годината. Проблемът обаче не е само там. Докладът на ЦИД носи показателното заглавие “Престъпление без наказание”. Оказва се, че докато корупцията драстично нараства, ефективността на съдебната система в борбата с нея също тъй драстично намалява. Оказва се също така, че 80% от образуваните досъдебни производства за корупция въобще не стигат до съда, а над една трета от тези, които стигат, приключват без осъдителна присъда и без наказание за корумпираните. За сравнение – при над два милиона прецедента на корупционни практики годишно, през първите девет месеца на 2008 г. са образувани само 102 досъдебни производства и са внесени 132 обвинителни акта за корупционни престъпления. Иначе казано – пропорцията между престъпление и наказание е над десет хиляди пъти... в полза на престъплението.

Остава ни само да гадаем колко са случаите, в които не се стига и до досъдебно производство, защото корупцията вече е дотолкова в реда на нещата, че на никой не му и минава през ум да търси справедливост по съдебен ред, когато бива изнудван от разни чиновници да даде нещо в плик за услуги, за извършването на които същите чиновници получават заплати.

Не само подкупите обаче са в реда на нещата – сивата икономика също. Според доклада в стойностно изражение през 2008 г. тя отговаря на сумата от десет милиарда лева. Трябва ли да се чудим тогава на ексцентрични идеи като тази на председателя на БСК Божидар Данев, който наскоро направи прогнозата, че именно сивата икономика ще спаси пропадащите в безнадеждни вътрешни дългове легитими стопански субекти. Логично: сивата икономика оцелява, защото не плаща данъци – вместо данъци тя плаща подкупи на борещите се с нея държавни чиновници. В този си статус тя е интегрална част от корупционната държава и нарастването на нейния дял не би трябвало да ни учудва. Би трябвало да ни учудва по-скоро съществуването на легалната икономика – в толкова гъста корупционна среда тя няма никакъв шанс за оцеляване.

Може би най-впечатляващата констатация в този доклад е, че в казуса България става дума за политическа корупция. Лицемерната игра на властта предполага от една страна оправдание на корупционните механизма със съществуващото законодателство, а от друга – създаване на закони, които не ограничават, а стимулират корупционните практики. Като пример е посочена практиката на прословутите “заменки” – при която земи и гори в най-апетитните и перспективни области на страната се заменят срещу такива в изостаналите райони, където цената им е в пъти по-ниска. Според авторите на доклада дори по консервативни оценки само за 2008 г. загубата за държавния бюджет от пропуснати приходи при подобни замени възлиза на 1,5 млрд. лева. Отвъд това се простират други загуби: екологични щети, затваряне и бастисване на културни ценности – все загуби, които не могат да се измерят с пари.

За разлика от държавата, българската корупция постоянно въвежда нови технологии в своите корупционни практики. В периода на сегашното управление имаме специфично ноу-хау: корумпиране на неправителствените организации и превземането им от фигури в административния елит. Оказва се, че техиня сектор и влияние нарастват с необичайна бързина: например в периода 2000-2007 г. броят им се е увеличил пет пъти, а повечето от новите организации са били създадени като инструмент за допълнителни доходи и уреждане на приятелски кръгове. 76% от депутатите, 75% от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90 % от кметовете на общини в България участват в управителните съвети на НПО.

Ясно е защо: защото именно през тези неправителствени организации се очаксва да минат по-голямата част от парите по европейските фондове. Именно затова в периода преди приемането ни в ЕС те започнаха да никнат като гъби след дъжд, а някои партии – като ДПС например – създадоха специални образователни стратегии за участващите в тях подставени лица – за това как се пишат печеливши проекти и как се отчита по тях привидна дейност, за да могат получените от ЕС средства да потънат в партийните каси.

Като основни причини за това състояние на нещата се сочат продължаващата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. И няма как да не забележим, че в тази именно насока има нулеви възможности за позитивна промяна. Напротив – в оставащите месеци до изборите е много вероятно да се повтори синдрома, която бе ясно видим и при предишното правителство: грабене до дупка, защото после няма.

Повторението на подобни синдроми бавно, но сигурно превръща корупцията в начин на живот за българското общество. Никой вече не се учудва например как при целия икономически недоимък и при непрекъснатите оправдания с липса на средства в края на всяка година се пръкват милиарди лева бюджетен излишък, които в рамките на броени дни биват преразпределяни по абсолютно непрозрачен начин. Тази практика е станала вече дотолкова устойчива, че управляващите възприемат този излишък като коледна премия, като тринайста заплата, която им се полага за добре свършената работа.

Като цяло докладът на ЦИД е необичайно остър в сравнение с предишните такива. Не би могло и да бъде иначе, след като и корупционните практики, и поддържането на корупционни фигури се е превърнало в нещо като официална държавна политика. Всички опити за корекция на това състояние пропадат – дори когато става дума за обичайни европейски практики, изрично подържани от цивилизованата общност, към която уж принадлежим.

Един дребен, но показателен пример: в доклада се посочва, че след влизане в сила на закона срещу конфликтите на интереси всичките тези кметове и администратори, които мърдат ушички в управителните съвети на разни фондации и НПО, трябва да напуснат тези си позиции. Посочено е, че става дума за между 550 и 750 души. Да, обаче точно този основен антикорупционен закон просто не влезе в сила – и няма особени шансове да влезе до изборите. Познайте кой го стопира с внасяне на проекти за изменението му в последния момент – още преди да е станал юридически ефективен. БСП, разбира се – с Татяна Дончева начело. Партията, чийто основен проект за бъдещето очевидно е превръщането на България в корупционна държава.