Чуждите съветници на Станишев го засипаха с критики за корупцията

Малко повече от месец преди публикуването на мониторинговия доклад на Европейската комисия за България и на финала на мандата на кабинета "Станишев" бордът от чуждестранни съветници на премиера обяви, че ширещата се корупция и липсата на административен капацитет остават основни проблеми за страната.
 

Освен това те изрично посочват, че България е била приета неподготвена в ЕС, за да излезе от орбитата на Русия, и предупреждават, че завръщането й там е опасно за целия съюз. "Бъдещето на страната е заложено на карта", а тя още не е наясно каква роля иска да играе в Европа, допълват съветниците в доклад за състоянието на България в областите, наблюдавани от ЕС.

Текстът бе представен във вторник от председателя на борда - бившият френски министър-председател Доминик дьо Вилпен. В него се критикува формулата на тройната коалиция и се подкрепя отхвърленото от Брюксел искане на правителството за преосмисляне на мониторинговия механизъм.

Докладът съвпадна с новината, че Холандия отново е поискала от ЕК да задейства предпазната клауза срещу София и Букурещ в областта на правосъдието, а източници от Брюксел потвърдиха, че Швеция, която поема европредседателството от юли, ще настоява за много по-критична оценка за двете страни.

В документа премиерските съветници казват, че за първи път ЕС среща "такива значителни трудности" при интеграцията на страна членка и че е "време за решителни политици... които, без да изпадат в популизъм... са в състояние да доведат реформите до успешен завършек с ентусиазъм, решителност и честност".

"В България има повече от чувство за безнаказаност на корупционните практики. Можеха да се вземат конкретни мерки срещу някои от случаите на корупция във високите етажи на властта, идентифицирани неколкократно от ЕК и гражданското общество, просто ако властите бяха показали необходимата политическа воля", се казва в доклада. По думите им са предприети позитивни стъпки, но те не са довели до осезаеми и надеждни резултати, които да показват ангажираност на властите в борбата с корупцията. Бордът на съветниците препоръчва да бъде създаден единен орган в администрацията с разследващи функции, който да следи високите етажи на властта. Такъв беше създаден в Румъния преди влизането й в ЕС. Единен антикорупционен разследващ орган, равно отделен от всички власти, предложи преди време и президентът Първанов.

Дьо Вилпен и съавторите на документа препоръчват след изборите всички политически сили в България да подпишат пакт за нулева толерантност към корупцията и да постигнат национално съгласие за ключовите реформи.

В доклада се настоява за ефективни съдебни решения на ключовите дела. Сред изброените са "Батко" и "Николов - Стойков". В документа се казва, че за тях има достатъчно доказателства и оправдателни присъди биха били много негативен знак за надеждността на българския съд. Като цяло обаче съветниците на премиера отчитат реформите в съдебната система като положителни.

Противоположна е оценката им за реформата в администрацията, където основен проблем според тях е квотното разпределение по формулата на тройната коалиция. В прав текст е казано, че реформата се провежда ентусиазирано на хартия, но не и на практика. "Съветското наследство на потайност облагодетелства корупцията", пише в документа. Той разглежда и проблема с еврофондовете.

Бордът беше назначен с мандат от шест месеца в началото на годината. В него влизат бившият външен министър на Испания Жозе Пике, бившият еврокомисар по правосъдието Антонио Виторино, членът на Европейската Сметна палата Аунус Салми, ректорът на Европейския колеж в Брюж Пол Демаре и юристът Казимир де Далмау. Във вторник от пресслужбата на правителството обявиха, че членовете на борда не са получавали заплати, а дейността им е "извършена в полза на българския обществен интерес от европейски политици, които имат желанието с опита и експертизата си да допринесат за по-добрата интеграция на България в ЕС и като цяло за по-силен и конкурентоспособен съюз".

Оповестяването на доклада съвпадна с новината, че Холандия е поискала от ЕК да задейства предпазната клауза срещу България и Румъния в областта на правосъдието. Предложението е изпратено на 30 май в писмо от министъра по европейските въпроси Франс Тимерманс до комисаря по правосъдието Жак Баро. "Евентуалният провал на България и Румъния да отговорят адекватно на недостатъците трябва да има последици", се казва в писмото и се напомня, че доверието към двете страни е поставено под въпрос.

Налагането на предпазна клауза би означавало, че решенията на българския съд няма да бъдат признати в останалите страни от ЕС. Според договора за присъединяване тя може да бъде задействана до края на 2009 г. Холандия не за пръв път предлага използването на тази крайна мярка. На този етап няма сигнали други страни членки да подкрепят това искане, а говорителят на ЕК Марк Грей каза, че към момента няма промяна в позицията на Брюксел да оказва натиск за реформи без клаузи. Поредният доклад на комисията за България се очаква в средата на юли.

Според запознати източници в Брюксел и София много по-тревожна е идеята на Швеция за разширяване на механизма за наблюдение и оценка. Швеция, която поема председателството на ЕС от юли, е започнала дискретни консултации за това ЕК да контролира България и Румъния в двойно повече области - усвояването на еврофондовете, подготовката за членство в Шенген и еврозоната и изпълнението на Лисабонската стратегия.

 

Франс Тимерманс, министър по европейските въпроси на Холандия :

Липсата на съдебни реформи не може да остане без последици

Как оценявате механизма, чрез който Еврокомисията проверява напредъка на България и Румъния? Помага ли той на реформите в необходимите области?

- Meханизмът за сътрудничество и проверка има двойна функция. Той служи като инструмент за диалог с България и Румъния и същевременно като инструмент за помощ на тези страни по няколко твърде важни въпроса - нуждата от продължителни реформи в областта на правосъдието и вътрешните работи и най-вече правилното функциониране на съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията, особено на високо ниво. Изпълнението на тези реформи и постигането на осезаеми резултати е отговорност на България и Румъния, а не на механизма. Двете страни са постигнали известен напредък, но въпреки това сериозните притеснения, които имахме при присъединяването им, си остават.

Преди доклада на Еврокомисията миналото лято казахте, че предпочитате да бъде наложена предпазна клауза в областта на правосъдието. Промени ли се мнението ви или още настоявате за налагане на клауза?

- Холандия се отнася много сериозно към механизма за сътрудничество и необходимите реформи. Правилно работеща съдебна система, в която всеки има равен достъп до правосъдие и никой не е над закона, е пряко свързана с основните ценности на Европейския съюз. Винаги сме казвали ясно, че ще продължим да подкрепяме България и Румъния в техните реформи. Затова и удължихме нашата програма МАТРА в областта на правосъдието. Но също така винаги, от самото начало, сме казвали ясно, че липсата на напредък в тази област не може да остане без последици. По този въпрос сме в постоянен диалог с Еврокомисията.

Подкрепяте ли идеята за разширяване на обхвата на механизма и в други области като Шенген, управлението на еврофондовете и членството в еврозоната?

- Има отделни инструменти за наблюдение и контрол, които да помагат на България и Румъния да покрият изискванията за членство в Шенген и за правилната и ефективна употреба на европейските фондове. И в тези области Холандия помага на двете държави. В България имаме няколко проекта за по-добро усвояване на еврофондовете, например за засилване на капацитета на агенцията за одит на еврофондовете. По отношение на Шенген холандските власти в момента провеждат мисии за оценка на напредъка по искане на българските власти.

Въпросите зададе Ирина Новакова, Брюксел