Сделка или да?

Не са верни твърденията, че наглостта на управляващите е достигнала своя предел. Опроверга ги носителят на мандата Доган в нощта, в която загуби десетки хиляди гласове за пръв път, но вместо да се притесни каза на онези, които са прибавили стотици хиляди гласове към своя предишен резултат, че може и да ги „пусне” за малко да поуправляват. За да се провалят и пак той да ни покаже „ да речем, след година”, как се прави тая работа…

Впрочем в нахалството си Доган не се посвени да намекне, че е помогнал на когото трябва с гласове и това е причината да регистрира лек спад в подкрепата за неговата си партия. Безнаказаността води и до такива феномени.

В предизборната си кампания, която услужливи коментатори определиха като най-успешната ( интересно, след като загуби гласове, а и след като прогнозите им за равен резултат между ГЕРБ и БСП, направени два дни преди вота, бяха опровергани- дали ще се покаят?), Доган ни съобщи, че сме живели в мир само защото той не е пожелал друго. Ако бил поискал само да сбърка, щяло да бъде друго- но нали е непогрешим, а и добър наш господар…

Проблемът с изявлението на Доган за евентуалното му разрешение друг да управлява за малко не е просто в самата му безпардонност, нито дори в използваната от него лексика срещу „мачовците”, „типовете” и „мутрите”. Истинското послание се съдържа в заканата, че ще бъде задействан един проверен сценарий, прилаган вече веднъж през 1992 г., когато синьото правителство беше оставено да управлява точно толкова, колкото пожелаха Доган и компания.

Никой обаче не бива да се съмнява, че Доган е само говорител на кликата, която стои с целия си ресурс зад тази агресия. Тя не успя да спечели евроизборите, нито ще успее да победи на националното състезание на 5 юли. Знае го много добре. Но успя в запазването на достатъчно потенциал да държи в шах всяко трудно съставена коалиция и не жали сили да противопоставя потенциалните участници в нея. Не друг, а отново Доган направи заявка за това, като бащински потупа по гърба в най-долната му част десните формации, които показали наченки на консолидация. Те му били слабост, добави той с похотлива физиономия.

Доган не уточни имената на симпатягите вдясно, които му доставят удоволствие- нека сами се сещат и да го потърсят, пък той знае как да се отнесе с тях( някои такива дащни десни, които му пристанаха, от години вече са част от антуража му).

Цинизмът на говорителя на това статукво е косвена, но абсолютно убедителна улика, че за неговото лично добруване, както и за цялата далавера с обръчите от фирми и обвързаните с тях партийни интереси, има достатъчно силни гаранции. Има сделка между бизнес партньорите БСП и ДПС. Преливането на гласове, за което говорят не само опозиционни политици, но вече дори и официози ( като в. „Стандарт”!), е само малка част от нея.

Срещу такъв заговор всеки глас е ценен. Трябва да сме откачени, за да не разкачим най-после тези скачени съдове, които не ги лови нито съд, нито присъдата на онова голямо мнозинство гласоподаватели, което стои срещу тях, но гласува „разделно”, сякаш нарочно цели да отслаби още повече организма на българската демокрация!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/