Време е: за кого?

"В България има повече от чувство за безнаказаност на корупционните практики. Можеха да се вземат конкретни мерки срещу някои от случаите на корупция във високите етажи на властта, идентифицирани неколкократно от ЕК и гражданското общество, просто ако властите бяха показали необходимата политическа воля".

Изводи от подобен тип са правени многократно – в различни ситуации, с различни гласове и адресати. Това казване обаче е уникално – не защото съдържа нещо ново.

Уникално е, защото този път не е изречено от позициите на външния наблюдател и звучи не с гласа на скандализирани еврочиновници или недоумяващи политици. Изречено е от съветниците на българския премиер Сергей Станишев. По-точно: част е от доклада на неговия борд от чуждестранни съветници, представен публично във вторник от неговия председател, бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен.

Когато един премиер на приета наскоро в ЕС страна бъде критикуван от гледната точка на Брюксел – от шефовете на ЕК или от разните еврокомисари, това се третира като обичайна ситуация – все пак част от процеса на интеграция в съюза предполага идентифициране, осъзнаване и преодоляване на допуснатите грешки. Когато обаче тази позиция бъде изразена от самите съветници на премира, това вече е парадокс – тъй като тяхната функция е не да го критикуват, а да му съдействат, спазвайки привичната за съветническото съсловие конфиденциалност в своята дейност.

Ако в качеството си на съветници се вживеят във функцията си на външни наблюдатели и изяват открито своите резерви, то това означава само едно: че съветвания от тях премиер е безнадежден случай. Нещо като много тъп ученик – който не схваща, не осмисля и не реагира.

Друг един от парадоксите на това казване е, че самият Доминик дьо Вилпен е разследван за корупция в своята родина. Но изглежда българските корупционни практики са толкова далеч над френските стандарти, че е невъзможно да бъдат замазвани и премълчавани. Затова бордът, който освен бившия френски премиер включва още и бившия външен министър на Испания Жозе Пике, бившия еврокомисар по правосъдието Антонио Виторино, члена на Европейската Сметна палата Аунус Салми, ректора на Европейския колеж в Брюж Пол Демаре и юриста Казимир де Далмау, не пропуска да посочи и конкретни прецеденти в инак твърде общия си доклад.

Посочва се например липсата на съдебни решения по ключови дела – например относно прецеденти като групата на Марио Николов и Людмил Стайков се напомня, че са събради предостатъчно доказателства – и оправдателните присъди биха били много лош знак за надеждността на българския съд. Квотното разпределение на администрацията по формулата 3-5-8 пък е характеризирано с думите: "Съветското наследство на потайност облагодетелства корупцията".

Съветническият борд на Станишев съвсем не е единствената институция, която разглежда страната ни и персонално нейния премиер като непоправим случай, в който ефект имат не експертната помощ и не рационалните аргументи, а единствено езикът на санкциите. Докладът на Доминик дьо Вилпен съвпадна с искането на Холандия за налагане на предпазна клауза на България в областта на правосъдието. В интервю пред в. “Дневник” Франс Тимерманс, холандски министър по европейските въпроси, обосновава това искане със следния показателен аргумент: “Правилно работеща съдебна система, в която всеки има равен достъп до правосъдие и никой не е над закона, е пряко свързана с основните ценности на Европейския съюз. Винаги сме казвали ясно, че ще продължим да подкрепяме България и Румъния в техните реформи. Затова и удължихме нашата програма МАТРА в областта на правосъдието. Но също така винаги, от самото начало, сме казвали ясно, че липсата на напредък в тази област не може да остане без последици.”

И последиците тропат на вратата ни. Редом с холандското искане за предпазна клауза стои искането на Швеция, която от юли поема  председателството на ЕС – за разширяване на механизма за наблюдение и оценка над България и Румъния. Искането е ясен сигнал за липсата на доверие – освен че дава израз на разбирането, че не можем да се справим сами, този акт казва на практика следното: гледайте ги внимателно, защото е достатъчно само да обърнете поглед и парите на нашите данъкоплатци ще потънат в нечии частни джобове.

Най-тежки обаче са не укорите в корупция, хвърлени в лицето на българския премиер от собствените му съветници. Най-тежка е общата оценка за страната ни, за нейната неспособност да формулира своите външнополитически приоритети, за липсата на достойна политическа визия за нейното бъдеще, за хазартното проиграване на нейното настояще. Съвсем директно в доклада на Вилпен е казано: "Бъдещето на страната е заложено на карта". На карта, защото са ясни знаците за завръщане към руската орбита на влияние – което се преценява като опасно не само за бъдещето на България, но и в контекста на общоевропейското такова.

Как реагира на този доклад неговия адресат – българският премиер Сергей Станишев? Като го определи като “дълбок анализ” и благодари за препоръките. Странно. Би трябвало да се срамува от написаното в него; би трябвало да се срамува от самия прецедент – не се случва всеки ден външнополитически съветници на един премиер да изразяват публично своята критика към водената от него политика.

Но може би Сергей Станишев наистина се е вживал в ролята на европейското L'enfant terrible – което вижда и разбира всичко, но се прави на тъпо и недоразбиращо. Вероятно му се струва хитро да приеме определенията на съветниците си за това какво е нужно на България като характеристики за себе си и за своята собствена политика. Например следните думи:

"Време е за решителни политици, които могат да действат, задвижвани от строгост и рационалност, които знаят как да се вслушват в народа, без да изпадат в популизъм, да тълкуват правилно общия интерес на страната, да имат амбициозен проект за една европейска България и които са в състояние да доведат всичко това до успешен завършек с ентусиазъм, решителност и честност.”

Колко добре биха звучали тези думи, ако описваха като въпросните “решителни политици” самия Сергей Станишев и червената му свита – особено в настоящата предизборна ситуация! Изкушението е неудържимо и българският премиер решава казуса по Андрешковски – като се предструва, че те наистина се отнасят за него. А иначе прекрасно знае, че това “време е” е отправено към тези, което идват да поемат властта след парламентарните избори – и които са призвани да извлекат страната ни от батаците, в които тъкмо неговото управление я натика.