Защото са социалисти

Тъкмо в деня, в който Националният статистически институт обяви официално, бе България вече е в рецесия, българският премиер намери за възможно, нормално и полезно да се похвали публично с успехите на своето правителство. Особено с икономическата му политика. Рецесия наистина имало, ама била по-ниска от тази в Европа. Извод: българските граждани били по-защитени от разните там ирландци, германции и прочее такива уж много развити народи.

Хубав извод, само дето пропуска основното: че страната ни е прекалено бедна и недоразвита икономически, за да попадне веднага и изцяло под кризисната вълна в световен мащаб. Че всъщност рецесията у нас се дължи не толкова на рисково инвестиционно банкиране, колкото на спад на външните инвестиции – и че нейният ефект реално не може да бъде усетен прекалено чувствително, тъй като тези усети просто потъват в общото ниво на мизерно живеене.

Въпросната “защитеност” в случая означава просто нечувствителност и липса на граждански реакции, а по-ниския процент на рецесия звучи смехотворно, след като един безработен в Ирландия или в Германия живее от своите помощи в пъти по-добре от един средно или дори високоплатен работещ в България. И при самоуверените хвалби на Станишев за стореното през целия му мандат, няма как да не се запита човек: а бил ли е Сергей Дмитриевич в дома на български безработен? Поглеждал ли е какво има в хладилника му?

Веднъж отприщена по повод на икономическите успехи, премиерската логорея просто не може да бъде спряна. Тя се разпростира във всички посоки, пъпли и превзема всички области – както мухълът покрива влажната стена. Както става ясно, правителството на тройната коалиция има заслуга за всичко, включително за климата, природните дадености и сексуалната потентност на населението.

Огромни са неговите заслуги в селското стопанство например, където “земята сега се обработва много по-интензивно, дава по-високи реколти и повече доходи". Остава само да се добави – и слънцето пече правилно, дъждът вали когато трябва и всички градушки са прогонени – благодарение на тройната коалиция. И всичко това се казва без сянка от притеснение – тъкмо за селското стопанство, където именно благодарение на усилията на тройната коалиция бе блокирана програмата САПАРД – вследствие на което българските фермери изгубиха стотици милиони евро.

Не по-малко внушителни се оказват заслугите Станишеви и в борбата с демографския срив. Казано едно към едно по този повод: "В резултат на всички мерки, които взехме за младите семейства, е очевидно, че има много по-добра среда и за демографско развитие. Не знам доколко има принос правителството, но през последните години раждаемостта в България е най-висока за последните 20 години".

По-добра среда за демографско развитие? Не би било зле тъй компетентното и успеваемо правителство да си организира един курс по проста математика и да се поупражнява върху следните сметки: работиш, получаваш една средностатистическа заплата от 500 лв., двеста от тях отиват за тружениците на Вальо Топлото, още двеста за наема в някаква мизерна стаичка. Какво правиш с останалите сто? Бориш се с демографския срив, разбира се!

Всички хвалби за постигнатото в българската икономика обаче бледнеят пред други едни хвалби в отчета на Станишев – за постиженията в борбата с престъпността и корупцията, както и при усвояване на еврофондовете. Забележете – премиерът на страната, смятана за най-корумпираната в Европа; страната, срещу която бяха предприети безпрецедентни мерки за спиране на европомощите и отнемане на акредитивите на разпределящите ги агенции – именно заради наглите и безчислени прецеденти на корупция; страната, за която в момента се иска въвеждане на предпазна клауза в областта на правосъдието по простата причина, че няма такова – този премиер твърди, че неговото правителство е проявявало “нулева толерантност към корупцията” и е постигнало високи успехи в борбата с престъпността, овладяването на еврофондовете и прочее такива деликатни и изумителни в очите на цивилизована Европа сфери.

Колко суров и жертвоготовен е бил Сергей Станишев в това отношение, личи от следните негови думи: "Аз лично и правителството сме показали абсолютна нетърпимост към дори намеци и съмнения за корупция. В това число е имало и освобождаване на министри само заради обществено мнение с обвинения, които не се доказаха". Коги ли персонално има предвид премиерът с тези “обвинения, които не се доказаха”? Може би министър Румен Петков, организирал си потайна среща с двама “оперативно интересни бизнесмени”, които днес са от месеци в ареста за рекет и организиране на престъпна група? Тази среща ли не се доказа? Или пък фактът, че най-фисши фигури от неговото министерство си “папкаха” от една чиния с престъпниците? Или министър Румен Овчаров – Р. Овч., както епистоларно го наричаше Вальо Топлото?

А какво да кажем за министрите, които трябваше да бъдат освободени за корупционни практики в техните министерства, но не бяха – въпреки че тези корупционни практики струваха престижа на страната ни? За министър Гагаузов например? Или за членовете на кабинета, които първо бяха уволнявани с много шум заради корупционни прецеденти, а сетне тихомълком бяха връщани на постовете си – защото били попаднали под нечий политически чадър – този на ДПС например, какъвто бе случая със зам. министър Делян Пеевски? Но не – “никога не е имало политически чадър над когото и да е бил и това се доказва с факти" – твърди Сергей Станишев.

И ще продължава да го твърди, колкото и фактите да доказват обратното. И ще говори за това как неговото правителство незабавно предприело действия по повод конфликтът на интереси, когато този проблем се появил на дневен ред. Нищо, че ако бяха предприети подобни действия, той самият би трябвало да е подал оставка като премиер. Защото решение на неговото правителство и неговият подпис стоят под срамната сделка с медийната империя на Ирен Кръстева, която осигури медийния комфорт на социалистите срещу договор за десетки милиони евро, получен без конкурс, при миноритарно участие на държавата и при условие, че нейният син – същият този Делян Пеевски – е член на сключилия договора кабинет.

При това положение да се хвалиш с постигнатото по отношение на “конфликтите на интереси” си е чисто безсрамие. Както е безсрамие да се хвалиш с постигнатото в борбата срещу престъпността, когато МВР се е превърнало в институционален придатък към същата. Както е безсрамие основанието за това да бъде намаления брой на поръчковите убийства – след като по време на твоя мандат обект на същите станаха съветници на самия президент – и след като за ефективността на МВР се съди по броя на разкритите престъпления, а не по броя на извършените.

Но е излишно да изборяваме – целият публичен отчет на Сергей Станишев си е едно чисто безсрамие. Дотолкова откровено, че човек непрекъснато се чуди дали пък не е представител на някаква друга,  по-различна човешка порода, щом запасите му от наглост и безсрамие са до такава степен неизчерпаеми, а чувствата за достойнство и срам – тъй безнадеждно липсващи. И изглежда, че е точно така: тези хора са различни от нормалните човешки същества. Защо? Отговорът се крие в една друга хвалба на Сергей Дмитриевич: неговото правителство било най-писмовното. Докато изкарвало мандата си, написало три книги. Една от тях – неговата – под наслов “Защото сме социалисти”.

Ами ето го отговора – и за наглостта, и за липсата на срам. Защото са социалисти. Затова.