Съжителство без брак - само в политиката

Днес стана ясно, че в България съжителството без брак няма подкрепата на законодателите, но е факт в политиката.

Парламентът не събра смелост да подкрепи фактическото състояние на повечето новородени деца в България, рожби на родители без сключен брак през последните години, като не ги приравни към останалите.

Като основен аргумент срещу подобна твърде модерна стъпка повече негласно, отколкото публично се изтъква „натискът” на неправителствени организации и религиозните съображения, застъпвани от църкви ( на първо място – православната). Понеже всеки, който оспори подобни възражения, рискува да бъде обявен за атеист и комунист, се осмелявам само да попитам: от кога този парламент стана чак пък толкова чувствителен към някакъв си външен натиск?

Мнозинството е доказало безброй пъти, че минава като китайски танк през демократично протестиращи студенти срещу всякакви съображения, стига да вижда партийни дивиденти от това мачкане. Но изведнъж се оказа страшно чувствително към „натиск” на външни фактори.

Тукашните червени за пореден път доказаха, че заслужават да бъдат наричани „консерватори” ( както често ги именуват в западни публикации, в които носталгиците по соцминалото у нас получават основателното название „консервативни сили”). Макар че се скриха зад увъртания, бягство от дебат и недомлъвки, стана ясно, че в доминирания от тях парламент не беше узаконено бъдещето на по-голямата част от новородените през последните години български деца. Ако искаха, щяха да постъпят иначе,а не да бойкотират пасивно поправката в тази посока.

Да, в демократичния свят има остра дискусия по този и други подобни въпроси, където се преплитат морални норми под натиска на много по-влиятелни религиозни фактори в техните общества, отколкото е православната църква у нас. Само че радикалните промени към повече освободеност на нравите обикновено се подкрепят от левите и като правило се натъкват на съпротивата на консерваторите. У нас левите са консерваторите , но само в едно отношение: не искат да си имат проблеми и избират да се крият от тях, за да консервират още малко от политическото си влияние, бягайки от отговори на въпросите, поставени от реалностите на живота.

А по същото време, както се видя от неуспешните преговори между сините и ГЕРБ за общи мажоритарни кандидати, съжителството без брак в политиката си остава едно от правилата на играта, в която те се диктуват от „по-силния” . Понеже в тази „любовна игра” силата не е постоянна величина, нито универсална ценност, остава да видим как отритнатите партньори ще погледнат на други предложения за близост.

Липсата на ангажимент в една връзка води до неизбежни забежки. По-малко ангажименти водят до повече свобода в избора на партньори – не че картинката от възможностите, които дясното пространство предлага е много прелъстителна за сините, но поне ги освобождава от задължението да се съобразяват само с един партньор.

Ще бъде обаче твърде пресилено да се каже, че това принудително лутане е от полза за „децата” на дясното – за гражданите, които търсят своето политическо представителство.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/