Синдромите на лудото Яне

В дългата история на безчестието и абсурда, наречена “български преход към демокрация”, сме виждали наистина какви ли не чворове. Ако българите имаха памет, по-дълга от вчерашната салатка, ракийка и TV-скандалче за мезе, би трябвало всеки път преди избори да обхождат тяхната галерия, да сравняват тези зад витрините с новопоявилите се такива – та чрез това да разберат къде са, кои са и за какво се борят.

Галерията е наистина импозантна. Там е Гошо Тъпото със зелените си сака и неразбирателствата си с климатиците, там е Нейчо Неев с култовия си и много точен лаф “Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер!”, там е Жорж Ганчев с алтернативните родолюбиви призиви “Не ме гледай умно, българино!” и “Не се пули, българино!”, там е Никола Филчев с внезапното си просветление, че бил “Плод-зеленчук”.

Самата галерия обаче не е музейна, тя не свършва; единият й край опира в настоящето и в нея постоянно прииждат нови, свежи попълнения. Фигури, които не само конкурират досегашните експонати, но и се канят да ги ударят в земята и да получат приза “върховен идиот на републиката”.

Един от тях заслужава особено внимание: Яне Янев, който за броени седмици преди изборите успя да се сподобие с партия, парламентарна група, а – както става ясно от последните му изявления, вече и с коалиция. Яне Янев, когото колегите му депутати наричат помежду си “лудото Яне” – и който успя да еволюира от директор на консервен комбинат до европейски консерватор. Който се прочу с папчиците си и с разкритията си – до едно сензационни и ялови също до едно. Който бленува затвори, камионетки, барети в акция и моторни триони, с които щял да реже главите на корумпираните – щото със скалпел било по-трудно и по-бавно. И който може да бъде определен като политическата институция на ДАНС, което не е много добра атестация за родното ФБР – и като момчето за мръсни поръчки на БСП, което пък е много добра атестация за нрава и вкуса на комунягите.

Нещата обаче имат не само смешна, но и тежка, сериозна и – бих казал – безнадеждна страна. Имат гледна точка, според която не Яне е върховния идиот на републиката, а ти, безименни български избирателю. И от която се вижда – ама буквално като на длан – целия цинизъм и омерзителна наглост на българските политици, включително и на такива, които години наред са се представяли за “десни”.

Защото за пеша на Янето – луд, нелудо, няма значение – се хванаха какви ли не мишоци, пъргаво скочили от потъващите се политически кораби, обходили набързо люшкащите се околни отломки и най-сетне метнали се там, дето може – надяват се те – да ги огрее спасителния бряг на следващия мандат.

Там пристана “воеводата” Красимир Каракачанов – който беше някога заедно със СДС при управлението на Костов, сетне мина в “Народен съюз”, сетне отиде в “Напред”, сетне заедно с Гергьовден изхвърлиха “Лидер” оттам и се обявиха за нови и истински, сетне – като видяха на евроизборите, че “Напред” пет пари не чини, дадоха го назад и на заден ход воеводата пак се примъкна към сините да преговаря, ама като разбра, че поради двойно име и биография няма да му мине номера, се метна пъргаво на борда на РЗС – при лудото Яне. Зер там поне никакви принципи не важат и никакво минало не ти се пречка в краката. Яне май беше подписал един договор с десет неправителствени организации за достойно изборно поведение, според който договор не може да допуска бивши ченгета в листите си – ама какво, подпис дупка прави ли? Не прави – и ето ти го Каракачанов – мажоритарен кандидат в Русе.

С него заедно и Мария Капон – тя пък в Пловдив. След дълъг политически път, изминат между царя, неговият бодигард, президентският енергийник Ковачки и т. н. Яне бил приел нейната програма за борба с корупцията “Чисти ръце”. Вероятно е запленена от чистата ръчичка на Яне, протегната от няколкостотин билборда в страната по време на евроизборите, която спираше корупцията с такъв замах, че плашеше шофьорите и те се обръщаха в канавките. Билбордовете били предоставени от приятелски фирми – безплано, на ползу роду – каза чистокорупционният чистофайник. Чисти ръчички – да, може би върви. Може би си ги мие след всяко ръкостискане с Алексей Петров.

Ето, прочее, и няколко доказателства за тяхната чистота. Николай Гацев – друг един достоен за галерията на политическите чворове екземпляр, се оказва... мажоритарен кандидат на РЗС в Ямбол. Същият Гацев, дето хероически заливаше съда с жалби срещу легитимността на Синята коалиция и на лидера на СДС Мартин Димитров, а постингите по сайтовете пък заливаше с несвестни заклинания как той бил последния седесар, който бранел честта и достойнството на синята идея.

И не е сам Гацев, не е сам – и в буквалния, и в преносния смисъл. С него редом е се мъдри Марио Тагарински, мажоритарен кандидат на РЗС и водач на листата във Враца. Същият пък би всички рекорди по смяна па политическите партии в рамките на един парламентарен мандат. Бившият министър от Костовото правителство влезе като депутат от ОДС, сетне напусна и стана независим, сетне пак беше приет от сините и остана десет месеца в тяхната група, сетне пак я напусна и пристана на Яне.

Там покрай тия двамата мърдат ушички и още герои от свадата по повод Синята коалиция, която за малко не тури кръст на единствената реална дясна алтернатива в страната. Там са например и бившият областен лидер на сините в Търново Димитър Йорданов, и бившият на Варна Димитър Димитров, и други още подобни герои, всичките от редиците на заговорниците от хотел “Шипка”, използвани в ченгесарската битка срещу синята партия. Лъснаха, показаха се – и те кои са, а с това си показване показаха и лудото Яне кой е и къде е.

Има два въпроса обаче, на които, разбира се, няма да отговори никой. Първо – РЗС се провали с гръм и трясък на авроизборите, въпреки заклинанията Яневи, че щял да вземе поне три мандата. Остана под чертата на изборния праг – и то доста под чертата. Сега прави всичко възможно, за да не остане под чертата и на парламентарните избори, която черта, както знаем, е ватерлиния – и след нея следва свободно потъване към дъното. Прави например коалиция. Въпрос първи: нали той беше юнакът, който услужливо внесе вместо БСП и ДПС искане за вдигане на изборния праг за коалиции от четири на осем процента? Ако Конституционния съд не беше отменил този текст, сега какво щеше да прави Яне?

Въпрос втори: под партийното крило на РЗС са се събрали всички душмани на синята коалиция. Въпреки това какво мислите, че прави Яне? Ами протяга ръка – за коалиция именно със Синята коалиция и ГЕРБ, за да се отнемела властта на БСП и ДПС. Протяга ръка не как да е, а със седем условия – като един мандатоносител същий. И защо не – та нали – както твърди сега – щял да бъде третата политическа сила в страната – след като току-що беше седмата ли, осмата ли такава. Та въпросът не е – както вероятно всички предполагате, този човек срама няма ли. Въпросът е вие срама нямате ли, дето гласувате за него и за подобни куковци и фарфарони, вие – избирателите български? Вие, според които по едно време тъкмо този балкански екземпляр се беше оказал трети по рейтинг на доверие в страната... И дали наистина срама нямате, или ви е изпила кукувица акъла?