И вторият брат Галев ПЛАМ-на

Пламна от любов народна, от жад да служи на ползу роду и да представлява хрисимите  и богоугодни дупничани, дето без неговия покровителствен поглед не смеят ни да мърдат, ни да мислят, ни да си поемат дъх дори. Да ги представлява мажоритарно, като депутатин, в парламента – задето се е запътил право от килията си в следствения арест – като мажоритарен кандидат в Перник от името на "Партия за либерална алтернатива и мира" (ПЛАМ), и като водач на пропорционалната листа на същата, пак там, но и в Кюстендил, където тя се състои от един единствен човек – от него, Ангел Христов, брат во мафия и ПЛАМ с Пламен Галев.

Прокуратурата прочее трябва да реши дали с регистрацията на “братя Галеви” следва да ги освободи и да прекрати делата срещу дупнишките феодали, като уважи кандидат-депутатския им имунитет. Пак прокуратурата уж се състезаваше с тях кой кого ще изпревари – дали тя с внасяне на делата в съда, или те с регистрацията си за парламентарните избори. И изгуби, разбира се, прокуратурата – все едно заек с охлюв да се състезава.

Сега същата се мъчи да прехвърли горещия картоф, та да освободи братята малко по-скришом някак, не пред очите и обективите на всички от ареста на НСлС. Затова председателят на Софийския градски съд (СГС) Светлин Михайлов (помните го този от сагата със Синята коалиция, нали) бил уверил адвоката на братското дуо Менко Менков, че делото срещу доверениците му ще бъде изпратено бързо в Кюстендил. Това щяло да бъде направено, тъй като престъпленията, за които добродетелните братя били обвинени, били извършени в Дупница, а не в София.

Сякаш че някой или е идиот, или нас се опитва да прави на идиоти. Та нали години наред тъкмо дупнишките съдии и следователи бавеха топката по делата на Галеви, нали там отлежаваха на трупчета цели свитъци такива дела – и събираха прах в чекмеджетата, нали всичко това беше констатирано уж от ВСС и на местните магистрати бяха наложени наказания именно заради необяснимата с нищо инертност по отношение на тези дела, нали заради това именно делото бе преместено и се гледаше в София. Ама забравете – всичко това е вече минало! Галевите са кандидат-депутати, целите ПЛАМ-тят в огъня на демокрацията, те са нашата надежда за по-добро бъдеще; те са живият мост между ония шумкарии и Активни борци против фашизма и капитализма, които вроочем направиха и подписка в тяхна защита – и други разни труженици на тихия фронт и спонсори на социалното мислене, като Златко Баретата Младен Михалев и Алексей Петров примерно. И след време пак ще се сбутват полицайчетата пред Дупнишкото РПУ, виждайки как някой с подута физиономия и изплакани очи приближава къв входа, ще въртят GSM-и и ще шептят доверително по кьошетата: Ей, гос`ин Галев, скъпи депутатине наш, пак дойдоха писателите!