Лява ръка, десен вот

След като беше освиркан във Варна от футболни фенове ( което дружно беше скрито от масовата публика от средствата за масово оскотяване), др. Станишев е провел дружеска среща с журналисти в морската ни столица. На футболистите подарил топка (докато го освиркват) На журналистите ( това не е като футболната публика, тя е подбрана, проверена и предупредена, едва ли е могла да шукне) …логично, подарил е книга. Не просто книга, а книгата си.

Това, разбира се, е признак на особена скромност. Моя нескромност наскоро издаде книга и си позволи да я подписва с автографи и посвещения, но само на хора, които пожелаха това. А пък авторът на „Защото сме социалисти” явно смята, че е голямо благоволение да подариш собствено си писание на хора, които не са те молили за това. За него това е” подарък”. За несъгласните, ако е имало такива, си е натрапничество и пореден опит за нескопосана пропаганда.

Да обобщим, преди да се върнем към следващата спирка на Станишевото нахалство, което обикаля в момента България с предизборна цел: на футболистите- топка, на журналистите – книга.

Какво ли би подарил на дейците по паралелното събиране на боклуци от „Националния кризисен щаб” в София? Нещо от себе си, някой изискан боклук?

Добре. Добрич е следващата му спирка ( не че има спирачки в произвеждането на абсурди). Пред тамошната публика е определил кой е десен, кой му е противник и кой му е особено противен като крайно десен.

В опит да сплаши левите, на които уж е защитник, той нападнал „българската реваншистка, все по-крайна десница”. И за простосърдечните баби и дядовци доизписал веждите на врага, като за целта извадил очите на косвено защитени от него субекти в политиката.

Станишев постигнал този ефект като пояснил, че въпросната българска и все по-реваншистка десница се олицетворявала от Синята коалиция и ГЕРБ. По този начин този мислител е постигнал немислимото: гръмнал е срещу лошо маскираните си съюзници, мобилизирани да дърпат и разпиляват гласове, за да не се консолидират в общ електорален блок истинските противници на неговата партия.

Що за „реваншистка” сила е например ГЕРБ, която е родена по –късно в политиката дори и от новородения Станишев? За какво да си връща ГЕРБ, при положение, че още не е тръгнала и с нищо не е доказала, че може да „ходи” на своя куц центристки крак, самообявен, но с нищо недоказан като десен? А дали ГЕРБ е дясна, че и крайно такава, само може да се гадае преди съответното управленско изпитание. Е, ако човек е коалиционен „гадач”, като г-н Сакскобургготски, може и да знае нещо по въпроса.

Ако ГЕРБ изпада по презумпция от този „анализ” поради невръстната си политическа възраст, какво да кажем за Синята коалиция ? Тя ли е „все по-крайната десница”?

Ако сините запълват тази ниша, значи водещите ги по брой гласове на евроизборите атакисти получават косвеното признание на Станишев, че нито са крайни, нито са десни, нито са някаква заплаха за червените.

Изоставящите от тях, но не по-малко шумни радетелите на реда, законността и справедливостта на Яни Янев, също попадат в категорията на нещо друго, но не и на „все по-крайната десница”. Щом др. Станишев не ги припознава за такива…

Така с устата на Станишев говори предизборно все по-крайната леващина в пропагандата. Тя опитва да разбърка гласуването на принципа „лява ръка, десен вот”.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/