Фалстарт с правителството и устойчивостта на формулата 8-5-3

Екип на в. "Дневник"

Ахмед Доган поздравява преждевременно Сергей Станишев, избран за премиер на правителство БСП - ДПС, чийто състав обаче не беше одобрен от парламента. След това беше съставен кабинет с мандата на ДПС

Фотограф: Юлия Лазарова

Премиер без правителство, сформиране на кабинет едва на третото раздаване на мандат, рекорден брой управляващи партии, изгонен от парламента депутат заради присъда за педофилия, невиждано роене на политически групи и прескоци на депутати от фракция на фракция. С тези "приноси" ще бъде запомнено 40-ото Народно събрание. Актуални останаха и вечните теми - гласуването на депутатите с чужди карти, преместването на заседанията в бившия партиен дом на пл. "Ал. Батенберг", яростните спорове за прокарване на лобистки интереси и множество преправяния на един и същ закон. Ако опитите за обяснения на слабостите на предишния парламент стигнаха и до "излъчвания от старо турско гробище" под сградата на Народното събрание, то на моменти за сегашния фатални се оказаха космическите лъчения. В изблик на недоволство от поредния отказ на системата за гласуване и от екипа, който я поддържа, председателят Георги Пирински възкликна: "Парламентът е в ръцете на един колектив. Понякога се появяват обяснения във връзка с космически лъчения, които проникват под ъгъл в пленарната зала, друг път се появява обяснение, че еди-кой си пулт изведнъж по необясними причини започва да дава на късо." През този мандат от политиката се отказаха бившите лидери на СДС Филип Димитров (премиер 1991-1992 г.) и Петър Стоянов (президент 1997 - 2002 г.). Закани се да ги последва депутатът от левицата Татяна Дончева.

Този парламент ще се запомни с невиждания фалстарт при одобряването на правителството. Стигна се дотам да има избран премиер - Сергей Станишев, който се и закле като министър-председател, но остана без правителство. В нощта на 27 юли 2005 г. след тайно гласуване парламентът отхвърли структурата и състава на кабинета на БСП и ДПС. За одобряването на правителството не помогна и подкрепата на трима депутати от "Атака", които впоследствие бяха изгонени от групата на националистите. 119 депутати подкрепиха структурата на кабинета, 119 бяха "против". За състава на правителството пък бяха 117 депутати, 118 го отхвърлиха. До тайното гласуване се стигна по предложение на БСП и ДПС, а опозицията реши всеки да показва бюлетината си, за да е ясно кой точно е подкрепил кабинета на Станишев и Ахмед Доган. От левицата се опитаха да поискат прегласуване на решението за отхвърляне на Министерския съвет. И тогава десетина депутати, сред най-активните от които бяха политици от НДСВ, препречиха пътя на Михаил Миков (БСП) и не му позволиха да се добере до трибуната. В крайна сметка социалистите и ДПС се отказаха от нови експерименти и решиха да не се опитват отново да прокарат правителството.

Последваха множество тайни заседания, преговори, размяна на официални писма, обяснения, оправдания, обещания. И така в първите дни на август БСП прости на царистите за поведението им в нощта на юли и антисоциалистическата реторика в кампанията, НДСВ "в името на европейската интеграция" изневери на обещанието да не влиза в коалиция с левицата, а лидерът на ДПС Ахмед Доган загърби личната си обида от Симеон Сакскобургготски. Трите партии изведоха формулата 8-5-3 за разпределение на министерските кресла, втората по големина група НДСВ върна връчения от президента Георги Първанов мандат и на 16 август парламентът с мнозинство от 169 гласа одобри кабинета на Сергей Станишев с мандат на ДПС. Тогава президентът Георги Първанов беше наречен "бащата на тройната коалиция".

Кабинетът опроверга прогнозите, че ще е нестабилен и вероятно ще се разпадне преди края на мандата си. Той удържа седем вота на недоверие, а трите партии останаха верни на коалиционното си споразумение цели четири години. Въпреки това анализатори и политици не спираха да вещаят, че все някога НДСВ ще напусне коалицията. Самата царска партия даваше храна за подобни мисли с дисидентски прояви, но върхът на нейната "опозиционност" беше гласуването "въздържал се" при един от вотовете на недоверие - за провала на правителството в борбата с престъпността и корупцията.

Скандалът, предизвикал гласуването, доведе до една от знаковите смени в кабинета - на вътрешния министър Румен Петков. По време на него се разбра, че Петков се е срещал с "оперативно интересните" дупнишки бизнесмени братя Галеви, че фигурира в разработка на службите с псевдоним Запалката, че е имало политически чадър над митнически престъпления. Въпреки опитите на БСП да запази министъра си на 13 април 2008 г. Петков подаде оставка и беше сменен.

Другата смяна в правителството, която ще се запомни, е на министъра на енергетиката и икономиката и един от най-влиятелните хора в БСП - Румен Овчаров. Също предшествана от скандал - за финансите в "Топлофикация - София".

Парламентарните групи - от 7 до 9

Парламентът започна със 7 и завърши с 9 групи. Първа се разцепи "Атака". Четирима, гласували за кабинет БСП - ДПС, бяха изключени, а по-късно мнозина напуснаха, несъгласни с "диктаторския стил" на лидера Волен Сидеров. Така групата от 21 депутати финишира с 11. Сред изгонените беше и Владимир Кузов - единственият народен представител, осъден за педофилия, който беше изключен и от Народното събрание.

През 2007 г. след инфарктен конгрес на НДСВ, довел до "развода" между юридическото и икономическото лоби, се роди и нова парламентарна група. Седемнайсет изгонени и отцепили се царисти, близки до Пламен Панайотов и Борислав Ралчев, формираха осмата група - "Българска нова демокрация", а по-късно учредиха и партия. Напусналият НДСВ Лъчезар Иванов представляваше извънпарламентарната ГЕРБ. Левицата също не беше пощадена - раздели се с Николай Камов. Без промяна остана само групата на Ахмед Доган.

Роенето вдясно доведе до новата група "Ред, законност и справедливост" на Яне Янев. Към него се присъединиха депутати, влезли от листите на ОДС, на ДСБ, на НДСВ (Татяна Калканова, която мина и през групата на БНД), а преди това бяха независими депутати, както и самият Янев. На финала най-голямата "опозиционна група" в парламента е тази на т.нар. независими - 18 души. БНД остана с 16 депутати, ДСБ загуби четирима и със 17 народни представители в началото на мандата сега е с 13. Групата на ОДС се стопи от 20 на 11 депутати, като дори прибра и избраник от "Атака", за да се задържи над изисквания минимум от 10 души.

БНС (ВМРО, ССД и земеделци на Анастасия Мозер) в края на мандата се прекръсти на "Напред", след като основната партия - ВМРО, влезе за кратко в коалиция с партията на Христо Ковачки ЛИДЕР и земеделците на Стефан Личев, които се отцепиха от партията на Анастасия Мозер, но пък имаха депутати в парламента. Новият съюз стана причина тримата от ССД да напуснат групата, двама от които по-късно се присъединиха към РЗС, Анастасия Мозер стана независима, а Венцислав Върбанов отиде в ОДС. Към "Напред" минаха и двамата депутати на Гергьовден - Любен Дилов-син и Ася Михайлова, които пък влязоха в парламента с листата на ОДС. В групата на "Напред" се задържа и Павел Чернев, който, след като отказа да поеме вината на Волен Сидеров за инцидента на магистрала "Тракия" от април 2006 г., беше изгонен от "Атака".

Ключови постове, раздадени на финала

Дни преди края на мандата си мнозинството раздаде постове в седем ключови регулаторни органа - Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Националния осигурителен институт (НОИ), надзорния съвет на Агенцията по приватизация, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и на Сметната палата. Яне Янев от РЗС предупреди: "Всички тези действия ще имат бумерангов ефект, защото ще прекратим мандатите на тези хора още в началото на следващия парламент." Подобни намерения, но не и за всички назначения, заяви и ГЕРБ. С преизбирането на сегашния управител на БНБ Иван Искров за втори 6-годишен мандат, преди да е изтекъл този, и на нов подуправител на управление "Емисионно" (т. нар. валутен борд) - Николай Неновски, управляващите нарушиха закона, коментираха от опозицията и юристи. Сегашният мандат на Иван Искров и този на Цветан Манчев изтичат през октомври и според закона изборът им трябваше да се извърши в периода юли - август. Управляващите обаче обясниха, че няма проблем с преизбирането на Искров, защото според решението на парламента вторият му мандат започва да тече, след като приключи сегашният.

718 приети закона

97 изцяло нови закона

2 поправки в конституцията

388 поправки

196 законопроекта са отхвърлени

1362 законопроекта са внесени

7 вота на недоверие към кабинета "Станишев" бяха отхвърлени

1 изключен депутат

1 парламентарна група запази състава си - ДПС

Закони, скандали и неизпълнени добри намерения

- Законът за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси беше приет под силния натиск на Брюксел след скандалния случай с бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, раздал поръчки за над 120 млн. лв. на компания, управлявана от брат му. Три седмици след 1 януари 2009 г., когато трябваше да влезе в сила, депутати начело с Татяна Дончева (БСП) установиха, че той е "неприложим" и "ражда житейски абсурди", и го блокираха. Причината - да имат време за по-сериозен ремонт заради съпротивата на местната власт срещу разпоредбите. След тримесечни последователни усилия БСП и ДПС отложиха прилагането на закона за следващия мандат въпреки многократните критики от Европейската комисия (ЕК) и предупреждението, че актът е "неотменно условие" за достъп на България до еврофондовете.

- "Поправката Ванко 1" в Наказателния кодекс също се свързва с Дончева, отново сочена за основен инициатор. С изменението бяха намалени драстично наказанията за всеки сводник, за когото прокуратурата не може да докаже, че е насилвал жени да проституират с помощта на наркотици.

- Искането на МВР за безконтролен достъп до интернет данните и телефонните разпечатки беше предмет на неколкомесечни спорове. В края на 2007 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени наредбата на МВР, която даваше право на служителите му да получават без съдебно разрешение информация от интернет трафика и телефонните разпечатки. Оттогава започнаха и опитите на ведомството да си върнат това право, но този път през закон, който не може да бъде атакуван във ВАС. Въпреки че многократно опозицията и НДСВ отхвърляха внесените под различна форма искания, МВР не се отказа да настоява за промени почти до финала на Народното събрание.

- Законът за лобизма не се състоя, въпреки че партиите го обявиха за приоритетен. Следващият парламент ще наследи няколко проекта. Примери за силата на лобитата в този парламент обаче колкото искаш. В края на 2006 г. заради отпора на финансовия министър Пламен Орешарски мнозинството не прие идеята на правителството да увеличи данъка върху хазартната дейност, от което щяха да пострадат държавното тото и играта "Еврофутбол" на шефа на "Нове холдинг" Васил Божков. Антония Първанова (НДСВ) обвини цялата здравна комисия в конфликт на интереси, тъй като повечето лекари депутати имат частни болници, диагностични центрове, аптеки или пък работят в такива здравни заведения. Точно неприкритият лобизъм стана и главната причина за безкрайното бавене на важни за сектора закони. Най-показателно е приемането на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който трябваше да синхронизира българското с европейското законодателство и донякъде успя. Само месец след приемането му започнаха и промените в него, като често едни и същи депутати гласуваха напълно противоположни текстове. Точно това пораждаше и съмненията за корупция и изнудване на заинтересуваните страни.

-Текстове от закона за електронните съобщения за изграждането на цифровите мултиплекси бяха обявени за противоконституционни, но това не се отрази на изпълнението им. Поредицата от законови промени, свързани с преминаването към цифрово разпространение на ефирния телевизионен сигнал в България, явно обслужиха интересите на големите телевизионни компании в България. Те получиха гарантирана възможност да качат по три свои програми на мултиплексите.

- Мораториумът върху заменките на гори беше наложен едва през януари и остави възможността вече заменените гори да се включват в регулация и върху тях да се строи. Той беше предшестван от унизителни политически игри почти през целия мандат, събудили подозрения, че мнозинството защитава близки до себе си бизнес интереси. Въпреки гражданския натиск за спиране на строителството в курортите депутатите си прехвърляха като горещ картоф промените в законите за горите и собствеността и ползването на земеделските земи.

- До първо четене спряха няколко важни закона - за правата на пациентите, за движението по пътищата, рекламиран като края на "войната на пътя". Законът за боклука на София, с който правителството се опита да национализира приходите от таксата смет на града, също мина само по принцип заради образуваното дело в Конституционния съд.

- До Конституционния съд стигнаха и скандалните поправки в изборното законодателство, с което според опозицията БСП и ДПС търсят служебна победа на изборите. Конституционните съдии върнаха изборната бариера за коалиции от 8 на 4%, но не стигнаха до решение по нововъдения мажоритарен избор на 31 депутати и така запазиха разпоредбата.

- Стъпки в правилна посока. Тази характеристика заслужи опитът на парламента да вкара ред в опазването на паметниците на културата. Досега тази сфера беше уредена от многократно изменян закон, приеман през 60-те години на ХХ век. След две години подготовка и близо година бурни дебати законът видя бял свят и остана силно рестриктивен спрямо собствениците на паметници на културата и антики. Засега обаче разпоредбите му са само "на хартия", а мнозина очакват да бъде реформиран от следващия парламент. Повече аплодисменти, отколкото критики заслужи и законът за досиетата. След множество дебати преди около две години парламентът гласува текстовете и създаде специална комисия. Опитите да останат неосветени различни кръгове - банкери, дипломати и др., не успяха. В крайна сметка остана само забраната да се оповестяват действащи агенти. Критиците на закона обаче изтъкнаха, че това е "вратичка" за укриване на доносници.

От: http://dnevnik.bg/