Черен парцал върху клекалото

Вчера бях в една болница. Не каква да е, а национална, специализирана, високотехнологична. Докато чаках за преглед, човещина, доходи ми се до тоалетната. Последвах стрелките и се озовах в едно голямо предверие, а там, зад десетината врати, ме очакваха ... допотопни турски клекала, целите олюпени и неспасяемо захабени, с развалени чугунени казанчета над тях. Водата шуртеше, миришеше на дезинфектант и урина. Изобщо, позната на всички ни мила родна картинка.

Нямаше как да не се сетя за онова другото клекало, което, според един скандален чешки художник, символизира България на стената на сградата на Европейския съвет в Брюксел. Видях го и него миналата седмица (клекалото, символизиращо България, не художника); бях за малко в столицата на Европа да обменяме там опит с братски неправителствени организации.

За моя радост си тръгнах навреме, за да не видя последствието от официалния протест на българското правителство по повод на тази, признавам, малко грубиянска закачка. Защото последствието от жалбата на нашето правителство беше, че завиха на онази стена България с един черен парцал. Сега, който влезе в голямото фоайе в Брюксел, се смее на полските свещеници гейове, на германските аутобани, оформящи пречупен кръст, на потъналата под вода Холандия, от която стърчат само минарета на джамии... Само България, след намесата на възмутеното ни правителство, вече е символично покрита с черен парцал и така траурно отсъства от обединена Европа.

Каквото повикало ...

Не знам какво точно са очаквали премиерът Станишев или външният министър Калфин, когато са изпратили възмутеното си писмо. Може би са си мислили, че чешкият министър-председател Тополанек (който междувременно сновеше между Москва и Киев и правеше всичко възможно да ни пуснат газа по-бързо) ще извика художника и ще му разпореди бързо да направи нов образ на България, примерно градина с рози, където красиви девойки плетат венци и кичат стройни юнаци със засукани мустаци. Или пък са си представяли, че всички засегнати от особения чешки хумор министър-председатели и външни министри ще последват светлия български пример и, след заклеймяването на изложбата, всичките произведения на художника ще бъдат публично изгорени на клада. Ще ми е много интересно да науча по някакъв начин какво точно са очаквали нашите първи държавни и партийни ръководители като резултат от своето комплексарско писмо.

Сега, обаче, в резултат на това писмо, си имаме България, покрита с черен парцал. И това е много по-точен образ, отколкото кенефното клекало.

България е държавата, която другите европейци е по-добре да не виждат. България е държавата, в която толкова много се краде, че изобщо спряха да ни дават европейските пари, които иначе ни се полагат. България е държавата, която заради далаверите на батко и братко, закриляни от най-високо място, не е способна да завърши цяло десетилетие една магистрала от София до Бургас. България е държавата, в която боклукът на София се складира в Силистра, защото не е способна да си построи един завод за преработка на отпадъци. България е държавата, в която убиват министър-председатели, банкери, прокурори, индустриалци и други видни хора, но никой никога не открива убийците. България е държавата, в която болните от рак умират поради липса на пари за лекарства, а правителството разпределя милиарди излишък, за да пълни с тях джобовете на спонсорите си. България е държавата, чиито президент е бил агент на Държавна сигурност и се гордее с това.

Въпреки всичко гореизброено нас все пак ни приеха и в Европейския съюз, и в НАТО. Вероятно са се надявали, че веднъж влезли вътре в новото семейство, ще започнем да разбираме предимствата му. След като ни приеха, обаче, нашето правителство реши да построи новата си атомна централа не с европейски реактори, а с руски. След като ни приеха, нашето правителство по най-бързия начин реши да обвърже на сто процента газоснабдяването ни не с европейските газови компании, а с „Газпром”. След като ни приеха, мотахме три години преговорите с американците за техните бази у нас и, естествено, базите още ги няма.

От Брюксел ни пращат редовни доклади. В тях пише точно и изчерпателно какво не ни е наред, кой къде е сбъркал и какво точно трябва да се направи и за колко време. Българското правителство приема докладите с благодарност, веднага сяда да пише екшън планове и стратегии за справяне с проблемите, създава нови агенции, мести хора от едно място на друго и така, до ... следващия доклад, в който ни повтарят абсолютно същото и ни питат кога най-после ще свършим нещо и ще престанем да имитираме активност.

Как си мислиш, уважаеми читателю, не им ли се иска на европейските и евроатлантическите ни партньори твърде често напоследък България по някакъв начин да изчезне от картата на обединена Европа? Или поне да ни покрият с един черен парцал и да се правят, че ни няма.

Това, последното, всъщност, вече си го изпросихме тържествено.