ПОЛИТИЧЕСКИ ЕКЛЕСИАСТ

Тъй като нищо не разбирам от техника и ремонти, когато ми се развали чешмата в къщи и започне да капе, аз първо не и обръщам внимание. След седмица започвам леко да се нервя и да ругая приглушено. След още седмица жена ми, на която отдавна и е писнало от моята непохватност, започва да ме нарича с разни неприлични прозвища, пък аз си го изкарвам на чешмата, като я ругая вече съвсем открито и на глас. През цялото това време продължавам да питая тайната надежда, че тя ще се оправи някак от самосебе си.

Не се оправя. Така че викам един приятел, който разбира от тези работи – ще ми я оправи безплатно. Приятелят ми обаче, имам чувството, разбира съвсем малко повече от мен, и затова, докато се опитвам да му помогна правилно да смени гумичката, разбивам нареза на кранчето и чешмата вече не капе, а църцори на тънка струйка. Купувам ново кранче и тъй като в магазина получавам точни указания как се прави, решавам да го сменя сам. Сменям кранчето, но междувременно чупя три плочки, една от които пада на крака ми и тежко го наранява. Когато се прибирам от болницата, жена ми е заминала при майка си. Оставила е бележка на кухненската маса: “Когато бутнеш къщата и пак я посториш, обади се!”

Като гледам предизборната ситуация в България в момента, мисля си, че май българите подхождат към изборите горе-долу по същия начин, по който аз си оправям чешмата.

Тя политическата чешма тук отдавна вече тече, отдавна минахме двете фази на ругатните, отдавна повикахме приятеля и провалихме майсторлъка му “да ни оправи”, и плочките отдавна треснахме, краката си ранихме, жената си замина, а като гледам напоследък – на път сме наистина да съборим и къщата.

Но може би не съм прав. Може би човешкото време, което не стига на хората, като политическо време е безкрайно за народите. Или поне за нашия, българския народ. Затова може би:

- имаме време да си мразим комунистите заради тяхната некадърност, алчност и съсипията, до която ни докарват винаги, щом вземат властта – и време да им пробутваме постоянно властта, за да ги мразим после още повече;

- имаме време разни жалки тодорживковци, лукановци и лиловци, жанвиденчета, станишчета и първанчета да ни учат как да живеем, да ни учат на морал и политика, докато ни пробутват своите и руските номера – и време да не вярваме на очите си, че го правят точно с нас, големите мъжкари, които никога акъл не искат, пари ни дай;

- имаме време да си отглеждаме вяра в разни фалшиви пророци и патриоти – жоржганчевци, каракачанчета, симеончовци, сидерчета, янета, бойкоборисчета – и време да се разочароваме в силната си, но фалшива вяра;

- имаме време да си произвеждаме “лидери”, които здравомислещ човек не би помислил да използва и като чеп за кацата със зеле – и време да ги развенчаваме, затънали до шия в разсол;

- имаме време ченгетата да ни управляват – и време ченгетата да ни манипулират, че ни управлява някой друг, а те са вече преродени ангели;

- имаме време всички те да крадат парите ни, душите ни, живота ни – и време да се вайкаме възбог, че ни крадат.

Ама така ще е, като не си оправяме чешмата овреме.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/