Направо сме взели-дали ( нещо на света)

По някаква необяснима инерция сме свикнали да смятаме, че възрожденският възглас „ и ний сме дали нещо на света” е израз на патриотична гордост. Това е най-малкото спорно, защото прилича на отчаян опит да ни се признае някакво равенство с другите.

С днешна дата е направо безспорно, че в състезанието с напредналите народи даваме най-доброто от себе си. Както се вижда от данните на Бюрото по преброяване на населението на САЩ българските имигранти се оказват най-образованите европейски пришълци. Цели 92,6 на сто от българите пристигат в страната на неограничените възможности с диплома в куфара- най-малко за средно образование. По този показател сме номер едно в Америка!

Ясно е, че ученолюбивата ни емиграция е повече комплимент за страната реципиент, отколкото за държавата донор. Защото, както всеки сам се досеща, образованите хора не искат да живеят в родната си България. Тегли ги към „земята на смелите” ( както се пее в американския химн) и поне днес нищо не може да ги задържи в нашата „земя, като една човешка длан”.

От всички кратки, но понякога разтърсващи изповеди, които чух от непознати хора докато подписвах на площада в София ( на мястото на мавзолея) екземпляри от книгата си, най-много ме извади от равновесие репликата на една млада жена. Искаше да й подпиша два екземпляра, един за нея и един за съпруга й. Тръгна си, но се обърна и каза, че това щяло да бъде единственото нещо, което взимат със себе си. Напускали България окончателно.

За мен като автор това „единствено нещо”, което се оказва книгата ми, би трябвало да е голям комплимент. Но като българин бих искал никога да не съм го получавал.

От поне век насам Америка си остава най-привлекателната страна за световния емигрантски поток. А и България не е сполетяна за пръв път от емигрантски отлив. Той би могъл да бъде наречен „естествен”, ако подбудите на емигриращите бяха единствено от икономически характер. Но се съмнявам в това.

По данни на доклад на „Отворено общество” в българското общество се забелязва главоломен срив на доверието: както между хората, така и в институциите. На дъното на хорското доверие са…медиите.

Това е криза на демокрацията и на нацията.

А по данни на премиера, партийния лидер и агитатор Сергей Станишев, днес в България се живеело по-добре от преди ( имайки предвид явно последните 20 години, през които е позволено да се бяга от България). Неговият подгласник Румен Овчаров обобщи от телевизионния екран, че резултатът от сегашното управление можел да се обясни с една дума : „успех”.

Ако целта е да бъдат прогонени образованите, а да останат едни други, които да гласуват отново за другарите Станишев и Овчаров, успехът явно е голям. Но може и още, ако се следват заветите на др. Сталин в неговата прословута статия „Главозамайване от успехите”.

Винаги може да се постигне по-добър резултат – пък и другарят Живков също даде указания чрез „голямата екскурзия”, според които несъгласните просто трябва да си ходят. Ето че и др. Доган ни го каза в встъпителната си изява в началото на избирателната кампания: на който не му харесва, да си ходи. „ Ние оставаме”, отсече той.

За такива като него Ботев е казал : „ А вий, вий сте идиоти”!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/