Проблемът с възрастовото почервеняване

Не ми излиза от главата една статистика от изборната нощ отпреди седмица. А именно: хората от 50 до 60-годишна възраст са гласували рано и предимно – за комунистите. Какво ново, ще кажете, че това е ясно още от първите избори през 1990-та година?

Ама... я си помислете пак. Сегашните 50-годишни са тогавашните 30-годишни – гръбнакът на всички сини протести, митинги и барикади. През 1997 година същите хора, вече настигащи 40-те, направиха същото.

А сега? Ами сега? Как така се случва, че днешните 50-годишни, били двигател на две антикомунистически революции, гласуват за комунистите? Ще кажете – не всички. Така е, в София и големите градове все още нашият набор не е станал целият червен. Не са всички, но са достатъчно, за да ми е тревожно на душата.

Какво им става на българите с възрастта? Че нещо става, е горчив факт, отдавна известен. Помните ли едно време какво си мислихме: абе ще минат години, пенсионерите ще се преселят в Голямата поща на небето и така червените гласове ще свършат. Не стана така, обаче. Забеляза се, че в България (за разлика от Европа, но по подобие на Русия) статутът „пенсионер” не е просто някакво социално описание. То си е съвсем екзитенциално състояние. Нормален довчера човек става пенсионер и за броени месеци се превръща в Пенсионер: примитивен, себичен, мрачен и буен индивид, налитащ на бой с бастуна. Вместо да стават благи, просветлени и добри, старците в БГ-то се фашизират. И, разбира се, отиват към БСП и Атака.

Тъкмо свикнах с идеята, че червеният пенсионерски глас никога няма да отмре – защото всяка година поне стотина хиляди човеци се превръщат в Пенсионери – и отведнъж разбирам, че тази зараза е плъзнала надолу по възрастовата йерархия, завличайки 50-годишните.

Не знам какво става, но то е толкова опасно, че трябва да се разбере. Имам една-две безпомощни хипотези и моля за съдействие. Ако някой е разбрал защо с възрастта българите почервеняват, нека да сподели. Да знаем какво да правим.

Моите хипотези са почерпени от науката такава, каквато я знам (т.е. разработвана в Европа и Америка и може би подлежаща на корекция тук на тези географски широти):

- Хипотеза първа (социологическа). Въпреки повърхностната си модернизация, българското общество си остава дълбоко традиционно – селско, групово, аграрно. В такива общества хората не решават какво да правят, а изпълняват предварително разписани (от традицията) роли. Например: когато си малък, играеш хъш; после играеш глава на семейство; след това играеш дядото-патриарх; а после умираш. Когато си патриарх, естествено, че поддържаш онези, които искат всичко да е по старому (в БГ-то това е БСП-то). Впрочем, в този средновековен модел умираш на около 50, така че за по-нататък няма разписани роли. Може би пък затова 65-годишните стават страшилища? Защото няма предварително известна роля, която да играят и, оставени сами на себе си просто озверяват – т.е. връщат се в животинско състояние...

- Хипотеза втора (политологическа). В България вече имаме трайно оформена политическа култура, структурирана около няколко основни партии. В тази култура БСП играе ролята на Консервативната партия. И, ако като малък (т.е. докъм 30-40) си залитал към радикализма (т.е. СДС), защото искаш да промениш света, като възрастен (т.е. от 50 нататък) вече се страхуваш от промените и искаш да запазваш статуквото. И ставаш червена бабичка.

- Хипотеза трета (културно-психологическа). Българите са изчерпани като нация и с напредването на възрастта влизат в модус „екзистенциално самоубийство”. Започват да правят точно онези неща, които гарантират бързото изчезване на нацията от картата на света. Това може да е по Фройд (нагон към смъртта), а може и да е просто някакво сублимирано / отместено отмъщение някому, а в крайна сметка – на себе си. Да си запаля къщата, та да изгори плевникът на съседа...

- Хипотеза четвърта (народо-психологическа). Лесно констатируем факт е, че българите имат огромен проблем с децата си. Може би ги мразят, може би ги е страх от тях, а може би просто не знаят какво да ги правят. При всички положения лесно им се обиждат. Оттук до идеята да им отмъстят – да гласуват така, че на децата да им е зле – е една малка крачка...

Проблемът с възрастовото почервеняване е може би най-острият за нацията, защото колкото повече стават възрастните хора, толкова по-малко остават младите. И се очертава оттук насетне гласуването в България да става (по чисто аритметични причини) все по-самоубийствено. На този проблем трябва да намерим решение.

Някакви идеи?

Благът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/