Брюксел може да бъде доволен: има “напредък” в делото срещу Марио Николов& Co

Както и се очакваше, Кюстендилския съд прекрати делото срещу “братята” Галеви и ги пусна по живо, по здраво – да се преборят за правото да защитават правата и интересите на поданиците си от Първия частен град Дупница – в най-висшата родна институция – парламента. Същети се сдобиха с временен имунитет като кандидати за депутати, който ще се превърне в постоянен, ако спечелят изборите (а най-вероятно ще ги спечелят: смее ли някой да не гласува за тях?). След като напуснаха тържествено и тържествуващо каушите си в Централния софийски затвор срещу някакви си жалки 100 000 лева гаранция, братята по мафия бяха тържествено посрещнати от дупнишкия кмет (също подсъдим, но по-дребна риба: само 15 000 лева гаранция) и целокупното му съветничество; плюс дупнишки баби, вили тлъсти баници и брали китки здравец за бащиците.

С това фарсът с изборите като че ли бе достигнал връхната си точка, а евродепутатите от социалистическата фракция – получили необходимото им потвърждение, че ЕК наистина е гламав орган – и че хората на Барозу трябва да се спали, като са ни приемали в общността, след като сме годни най-вече за федерация със зулуските народи. Ама не. Оказа се, че дъното още не било достигнато. И че след всеки постигнат рекорд по простащина и безхаберие, след всеки върх на безсрамието държавата ни продължава неуморно да произвежда абсурди – и немедлено надхвърля постигнатата отврат.

Така се случи и сега. Оказа се, че още един подсъдим се е запътил към депутатските банки. Това – след опита с Александър Томов, баща и син Данови, иван Славков и прочее, едва ли е новина: всъщност с изборното си законодателство парламентът буквализира една отдавна известна истина: че властта и престъпността са скачени съдове – и че преливането помежду им е напълно възможно – и даже в реда на нещата. Справка: дон Цеци и БСП.

Случаят обаче е особен – заради огромния интерес към това дело, както и заради свързаните с него мащабни последици за страната ни. Става дума за Иван Иванов, един от съпроцесниците на Марио Николов в най-скандалното и шумно дело за източване на еврофондовете по САПАРД, заради което страната ни е лишена от стотици милиони евро, безпрецедентно замразени от Брюксел с изричното условие евентуално да бъдат пуснати – едва когато виновните бъдат наказани ефективно.

До дело се стигна след като ОЛАФ – службата на ЕК за борба с измамите, установи наличието на престъпната група Марио Николов – Людмил Стойков, действаща със съучастието на фирми в Германия и Швейцария, която е получавала средства по САПАРД за доставка на поточни линии за месопреработване – като обаче е внасяла вместо нови стари такива – с подправени документи. Злоупотребите тогава се изчисляваха на 7, 5 млн. евро, които по-сетне, в хода на разследването на ОЛАФ, набъбнаха почти трикратно. Още миналата година германските помагачи на тази “организирана престъпна група с международно участие”, бяха осъдени в Германия и получиха ефективни присъди за различни срокове затвор. В България обаче делото забоксува по добре познатия тертип: чрез отлагания по здравословни причини. Оттогава насам основният въпрос, поставян ни от ЕС, е какво става с това дело и защо няма движение по него. Питания по този въпрос бяха поставяни много пъти и на най-различно равнище – от Барозу, от ОЛАФ, от разни еврокомисари, от външни министри, от посланици на страни от ЕС – и съвсем наскоро този прецедент бе посочен като основен недъг на българското правосъдие дори в публично оповестения доклад на борда на чуждестранните съветници на българския премиер. В отговор ние мигахме на парцали, говорехме глупости и гузно мълчахме.

Е, сега можем да се похвалим: има напредък по това дело. Съгласно българското законодателство ако някой от подсъдимите се кандидатира за народен представител, не само че той получава имунитет, но и самото дело се прекратява. Прекратява се – все едно колко подсъдими участват в него.

Така че Брюксел може да бъде доволен – правдата победи. Както в случая с Галевите, така и в този случай съдът вероятно ще изпълни закона – и най-шумното дело, с най-тежкия корупционен прецедент, в което основните подсъдими са приближени на управляващите и техни спонсори: единият на президента, а другият на БСП; делото, което е в центъра на европейското внимание; делото, от което зависи ще излезем ли изобщо от фризера или просто ще ни отрежат европомощите окончателно и завинаги – това дело ще бъде прекратено абсолютно перфектно, в съответствие с всички законови изисквания – защото един от подсъдимите решил да става народен представител!

Бедната, бедна България! След като станахме за срам пред света, дойде време да станем и за смях.

ПП: Докато пишех тази статия, в информационните агенции излезе съобщение, че Софийски градски съд вече бил спрял делото срещу Марио Николов и компания. Честито!