Не знам дали чухте но се отвориха вратите и Франция ще проведе паралелен (на Българският) процес по отношение на делото Борилски. Защо това е важно за всички ни? Макар Франция да има вратичка да води свои дела, за престъпления извършени на нейна територия, това е по същество непризнаване на дело на друга държава в ЕС, и е пряко или индиректно (в случая на Франция) нарушение на договора и споразумението ни за приемането в съюза. Особено ако решението на френският съд бъде различно от това на българският (който положи направо невероятни усилия за да повярва на невероятната оправдателна история на заподозрените извършители) ще се получи много силен прецедент. Той може да се развие единствено по следните начини – да се потули (което ще стане трудно, с толкова много националистични и анти ЕС, или по точно анти България-Румъния партии в ЕП), да се започне процедура за изхвърляне на Франция от ЕС (което е невъзможно, тъй като тя е от оригиналните създатели), да се започне процедура срещу България (която би била невероятно трудна и дълга), или да се наложи клауза правосъдие, със спиране на средства и помощи по програми. Очевидно най-лекото и лесно решение ще бъде спирането на парите (в тази тежка криза) и налагане на предпазна клауза правосъдие. За това от доста време настоява и Холандия (след няколко убийства на нейна територия, в които има замесени българи, и най-меко изказаното, усилено не съдействие от нас в разследвания и съдебни дела, при сериозен растеж на подкрепата на шовинистичната им партия), настоява и сега (за септемврийският доклад). Вероятността доста твърдо отнасящият се, особено към България, десен Барозу да повтори мандат като председател на ЕК (тоест европейски министър председател), стеснява значително възможностите ни за маневри септември, особено при правителство непредседателствано от партия член на ЕНП. (от където е той, а сега това е и най-голямата партия в ЕП) Това вероятно е и причината, ние да бъдем раздразнени и третите публично изказали се срещу номинацията на Барозу, но макар другите две (Франция и Германия) да са го подкрепили, но да искат комисията да изчака референдума в Ирландия (за да има удължен мандат, ако мине Лисабонското споразумение), ние (Калфин) изказахме по-скоро директно неодобрение и раздразнение.
На този фон, дори и само да заизглежда, че френският съд ще обяви обвиняемите виновни, то вероятността от налагане на предпазна клауза правосъдие ще започва да изглежда изключително висока, с много директен пример и причина.
Налагането на такава клауза ще удари всеки Българин. Най-малкият ефект би бил непризнаване на договорни отношения и следователно забавяне на плащания. Арбитриране на всички съдебни решения в чужбина, или направо воденето на дела там (тъй като ние ще трябва да ги признаваме, а те няма да признават нашите). Нашият съд значително ще намали натовареността си, но и съвсем никой няма да го брои за пет стотинки (което ще намали стойността на хиляди адвокати, нотариуси, съдии и прокурори). Трансфери на пари ще се забавят, а ще почнат да преобладават финансови измами от чужденци към нас, които трудно ще можем да контролираме. локално Можем да очакваме всякакви интересни подобни други черни изпълнения. На този фон, звучи абсолютно логично как правосъден министър, адвокати и съдии пищят на умряло (по това дело), че ставало въпрос за намеса в независимият съд. (и натиск от страна на Франция) Това е единственото нещо за което могат да се захванат, като довод в момента, и то става все по слабо и по слабо, щом Франция е намерила легален начин да го заобиколи.
Все повече изглежда как влиятелният тате на основният обвиняем, и адвокат на Данови, общинари, и вероятно престъпници (според и твърденията на сключилите споразумение със съда техни саратници), също намесени индиректно в делото (според свидетел са му се обаждали да му „влияят“), и неговата бащина любов са в състояние да обърнат цялата държава. Дали така ще стане, ще видим. А до тогава, ни остава единствено душевният шопски мазохизъм, че като ни наказват (най-вече) нас гражданите, и като страдаме, ще страдат и те, и ще ги боли повече, понеже не са свикнали на страдание, а на лесен живот. Сиреч „да ги съдят във франция, пада им се“, да „ни наложат предпазна клауза, пада им се“. Понякога ей такива "мънички" дела, имат огромно значение за живота на всеки.
И кое е по правилно? Предложението на правителството „Не говорете против България“ транслирано в случая като „тази майка дето обжалва непрестанно делата ще е виновна за това да ни критикуват от ЕК и да ни наложат предпазна клауза“, или справедливостта, ефект от която обаче може да бъде страданието на всички ни?
Аз избирам справедливостта. И докато все още я избираме, докато все още го има и шопският мазохизъм у нас, все още не сме загубили душите си.
Вземете последните новини.png)
