Лобирането като лоботомия

Докато от Брюксел се задава нов страховит доклад с критики към България, президентът Първанов се предлага на другия край на света като застъпник на Виетнам пред ЕС. С такова лобиране ( идва от „ лоботомия” ) от страна на главата на болната ни държава, виетнамците рискуват по - скоро да прихванат някоя срамна балканска болест, отколкото да получат европейски аплодисменти.

За неадекватността по трасето на старата неръждаема любов , където нашите пратеници наливат „ново съдържание”, още по – ярко говори конкретизацията на безкористната ни подкрепа. Министърът на правосъдието Миглена Тачева е подписала споразумение за съдебно сътрудничество с братската страна. Щели сме да предоставяме експертна помощ в правосъдието, за което сме били помолени от виетнамците. Да им е честит прогресивният опит на държавата, която е образец да неработещо правосъдие в ЕС! Ние, разбира се, щедро сме готови експертно да го споделим със стари приятели.

Предвиждало се виетнамски юристи да получават магистърска степен в наши университети. Не е ясно, дали сред тях няма да е Великотърновският, където скоро се очаква руският премиер Путин да получи като виден юрист Доктор хонорис кауза. Но това вероятно се подразбира- прогресивният опит трябва да бъде изучаван и творчески развиван.

Иначе президентът Първанов, в свойствения му стил на „двуцевката”, е добавил по темата едновременно две взаимно изключващи се подробности: трябвало да възстановим сътрудничеството в образованието ( цели 7 виетнамци, обучавани в социалистическа България, станали ректори в тамошни университети, отбелязал той) , но същевременно нашите отношения не се градели на носталгия по миналото.

Въпросното минало си е настояще във Виетнам и е в основата на сметките, които си правят политици като Първанов за помпане на носталгичен електорален ресурс за целите на бъдещото оцеляване във властта.

Лицемерието първаново просто няма граници. Спокойно би могъл да стане патрон ( още един в патрондаша), по подобие на едни лекари, „Лицемери без граници”.
Как звучи само, „Лицемери без граница” под патронда.., пардон, патронажа на президента Първанов!

За образованието, както и да е…Но номерът с експертната ни помощ за виетнамското правосъдие направо е за „цирка” ( нали премиерът Станишев обича да нарича „циркаджии” несъгласните с него граждани) . Първанов доразвива темата с клоунадата си във Виетнам. Защото клоунадата, в класическия й вариант, е точно това: смесица между тъжното и смешното, между смеха и сълзите.

В този тъжно – сатиричен дух предлагам да окажем експертна помощ на виетнамските братя също в борбата с организираната престъпност, корупцията, поръчковите убийства, демографските проблеми, бедността и битката с богатата гама от болести, по които страната ни е европейски шампион.

Но съм сигурен, че президентът Първанов не е пропуснал да покани колегата си Нгуен Мин Чин да посети наша страна на неограничените възможности ( в посочените и други подобни области) и да се запознае на място с опита ни. Пък да почерпи от него с пълни шепи, щом толкова иска.

Блогът на Иво Инджев: http://ivo.bg/