ДЖУЛА: Сезоните на същността

Небходимо въведение

Тя се казваше Юлия. Живя в България между 1946 и 2002 г. На 19 години позна  единствения в живота си мъж – съпруга си, баща на двете й деца. На 23 намери единственото в живота си място за работа – Института за литература към БАН. На първия остана вярна 36 години, на втория – 32. Отиде си на 55 години съвсем здрава. Посред бял ден, както си шеташе из къщи.  Прилоша й, легна, после се усмихна, каза: „Инфарктче, а?” и отлетя. Прахът й е във Витоша, над града, който тя обичаше – да го гледа отдалеч и отвисоко.

Зелените й, малко замъглени от късогледството, очи бяха като вселенски център, към който се стремяха всички в орбитата й: приятели, колеги, роднини, случайни непознати. Стремяха се да влязат в него, защото там можеше да се сподели всичко. Не беше поклонение. Нито изповед. Беше просто споделяне. И те споделяха. В отговор получаваха разбиране. Никога съвет, напътствие, поучение. Само онова, което така неистово не можем да намерим: разбиране.

Вероятно на друго място и в друго време тя можеше да бъде Майка Тереза или Ошо. Но още по-вероятно е, че не би го поискала. Съмняваше се в мисиите, проповедите, водачеството. Стигаше й, че бе открила ключовете към разбирането и самото разбиране. Това и споделяше. Едно разбиране за всички. 
 

                                     х х х 
 

В детството й имаше куче. Кучето се казваше Пенчо. Не, май прасето се казваше Пенчо. Точно така. Кучето се казваше по най-баналния начин – Джони, а прасето бе Пенчо. Oтидоха си едновременно. Не можеше да разбере защо Пенчо не може да го има по-дълго и защо Джони го прегази камион. Разбра едно: трябва да приеме това, че единият така, а другият – пак горе-долу така...

Разбра, че трябва да приема толкова, колкото и да разбира.

Приемаш.

Разбирането си е твоя вътрешна работа.

Трябва да намериш начин да се разбираш с разбирането си.

Нарича се хармония. 
 

                                  х х х 
 

„Много, много се пазете да не харесате себе си, живота си и времето си и да не ги обявите за изключителни – каза Джула – Опасно е, защото и едното, и другото, и третото са вече познати. Различното е само за вас, само според вас и то до време. После разочароваа. Но няма да си признаете. И ще тънете в разочарование. До смърт. Затова гледайте на себе си като на годишно време – познато, повторимо, но винаги интересно.”

Каза още:

„Никой никого не чува. Никой никого не слуша. Никой никого не запомня. Четеното се забравя, видяното се стопява. Все едно никой не е писал, никой не е творил. Защо тогава да се мъчим да казваме?” 

Така замълча Джула.

И започна да ни преподава своите уроци.  
 

                                                                               Боян Обретенов 
 

КАКВО КАЗА, БЕЗ ДА ГОВОРИ 
 

Неща, които могат да се окажат не само съществени, но и същност на един живот 
 

                Част І: Сняг

• Чистотата е предопределена.
• Чистотата не е дадена всекиму.
• Чистотата е вродена, което не значи, че е наследствена.
• На когото се е паднала чистотата, не мисли за нея. Носи я.
• Чистотата е като цвета на очите – различителен белег.
• Чистотата привлича.
• Чистотата въэбужда любопитството.
• Чистотата поражда съмнения.
• Чистотата разпалва желанието да бъде оцапана.
• Ако е непоклатима, чистотата стряска. Но не отблъсква.
• Чистотата събужда стремеж към подражаване.
• Няма човек, който да не се стреми към чистотата. Но всеки се чисти по своему.
• Няма всеобща чистота.
• Чистотата е без формула.
• Снегът е гол и откровен.
• Дъждът дава на Земята засищане, снегът - ласка.
• Снегът знае, че ше живее само един сезон.
• Човешката голота не е сезонна.
• Човешката голота е непреходна.
• Човешката голота е съкровена.
• Пази голотата си.
• Пази откровенията си.
• Откровенията са твоята гола същност. Не я показвай всекиму.
• Под непознат поглед и голотата, и откровенията се стопяват. Стават локва.
• Всеки е снежинка за себе си.
• Снегът като колективно явление е само оптична измама.
• Щастие е да попаднеш на подобната ти снежинка, с която едновременно да падате към неизбежното.
• Хвърлиш ли веднъж кал по някого, вече никога няма да можеш да измиеш ръцете си.
• След всички думи, с които се заливаме денононощно, и речени, и писани, остава tabula rasa– бял лист.
• Не се оставяй на езика ти да те води, нито го дръж зад зъбите – той е част от мисълта ти, не от устата.
• Събувай се преди да влезеш в разговор - като мохамеданин в храма на Неговата истина.
• Почитай всеки звук, излязъл от устата на събеседника ти – той е късче одушевена душа.
• И снегът, и човешката душа са първозданно бели.
• Душата не е нищо друго, освен структура от лесно стопяеми кристали.
• Гледай на греха като на грешка.
• Вярвай в разкаянието. Особено, когато е без думи.
• Няма прошка, нито опрощение, може да има само подадена ръка на падналия.
• Всеки има право да разбира по своему разбирането, което му се оказва.
• Презри обидата.
• Презри оскърбленията.
• Презри омразата.
• Презри калта, хвърляна по теб.
• Презри завистта.
• Презри ревността.
• Презри амбициите.
• Презри подозрението.
• Презри презрението.
• Избери обичта като пъртина в преспите.
• Не се страхувай от лавините – и те са мимолетни.
• Следвай само гласа, който те води не към хората, а през хората към теб.
• Вслушвай се в думите на другите и слушай себе си.
• Пречиствай в сърцето си всичко, което чуваш и което виждаш.
• Няма чиста съвест, има чисти пътища към постигането на съвестта.
• Всяка твоя дума трябва да бъде като току-що изкъпано бебе.
• Не плюй, не заплювай, не оплювай. И не се лигави.
• Целувай само в краен случай.
• Не се кръсти без да чувстваш, че кръстът напира в гърлото ти.
• Не от злите хора се пази, пази се от чуждите.
• Плачи само в себе си.
• Няма разлика между сълзите и снега – и от двете не остава следа.
• Пътят към рая е постлан с добри думи. Пътят към ада – също.
• Няма нужда да търсим ангела в себе си, по-добре е да смиряваме дявола.
• Гази бос през бодлите на думите.
• Превръщай всяко докосване до човека, когото обичаш, в пролет.
• Всяко утро посрещай като първа пролет, всяка вечер – като начало  на зимен сън.
• Снегът никога не крещи, той шепне своята болка – опитай и ти.
• Направи сърцето си твой дом – така ще можеш да живееш навсякъде.
• Направи характера си твоя крепост – така ще можеш да допускаш до себе си всички или никого.
• Превърни любовта в състояние.
• Обичта трябва да бъде като климат.
• Няма мечти, има само кули, съградени от теб, които обичаш да наблюдаваш отдалеч, без да влизаш в тях.
• Реалността – това е светът през твоите очи.
• Очилата са средство за общуване.
• Езикът с нищо не помага на общуването.
• Езикът е рожба на отчуждението и служи на отчуждението.
• Всеки е чужденец на себе си.
• Животът не е нищо друго, освен път към сближаването със себе си.
• Житейският опит е трудов стаж от мисли и чувства.
• Настроението е най-опасният и вреден водач през всекидневието.
• Природата никога не капризничи. Тя има ясни цели и затова е педантична до прецизност.
• Няма нищо случайно в природата. А в теб?
• Не имитирай природата. Не й подражавай. Само я следвай.
• Всички, които са били преди нас, са все още с нас, независимо дали ги помним.
• Не стъпвай в стъпките на умрелите. Те искат крачка встрани и напред.
• Родителите са живи паметници – стигат им поклон и букет цветя. След това всеки е сам със себе си.
• Всеки родител повтаря родителите си.
• Децата са бъдеще за себе си – за нас са само настояще.
• Опитвай се да мислиш като следващите.
• Децата са изживяли нашия живот преди да се родят.
• Не поучавай никого.
• Върху всички ни ще падне снегът на забравата. И ще поникнат кокичета.

            (Следва: Част ІІ – Дъжд, Част ІІІ – Слънце, Част ІV - Вятър.)